Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (65)

Сряда, 9 януари 2008 г.

Най-после Каролайн се върна на работа след дългата ваканция, прекарана с децата. През отворената врата на офиса си я видях как влиза. В момента говорех по телефона, тя ми махна със загоряла ръка.

— Чудесно изглеждаш — похвалих я, когато отидох при нея. — Добре ли прекара?

— Разкошно! — възкликна тя. От главата до петите бе облечена в есенни тонове и имаше загар. — През всичките дни, все топли, децата се забавляваха, а аз прочетох четири романа излегната до басейна. Запознах се и с мъж на име Паоло.

— Наистина ли?

— Да. И той беше разкошен.

Слязохме в кафенето, макар тя току-що да си беше свалила палтото.

— Нямам сили да се захвана с всички натрупани имейли. Тук ужасно претоварено ли беше?

— Не особено. Според мен тепърва започва. Един от шефовете ще дойде да говори за новия склад.

— Веднага трябва да си взема топъл шоколад — простена Каролайн.

Седнахме с напитките до прозореца, обърнат към добре поддържана зелена морава и храсти, отрупани с цветове.

— Как изкара Коледа? — попита тя, отхапвайки с апетит от кифлата с пълнеж.

— Добре, благодаря.

— Със Стюарт ли беше?

— Обядвахме заедно. И с приятеля му Алистър — добавих бързо, преди да се развълнува от думите ми.

— Само обяд ли?

— Само обяд.

Изгледа ме изпитателно.

— Нещата малко се пообъркаха — продължих аз.

— Как точно се пообъркаха? — не спря да ме разпитва тя.

— Чух какво каза приятелят му за мен. Малко се стреснах. Тръгнах си внезапно и мисля, че той се засегна. Оттогава не сме се виждали.

Минаха две седмици. Сигурно ходи на работа всеки ден, но не съм го виждала. През това време нито почука на вратата ми, нито ми изпрати съобщение. Не съм изненадана, особено след като го изоставих така на Коледа. Дори не бих се учудила, ако си потърси друга квартира. На кого му е притрябвала луда съседка?

— Очаквах да си попаднала на подходящ човек — не се предаваше тя.

— Не — отвърнах аз. — Но не е страшно, наистина. Предпочитам да съм сама.

Каролайн ме потупа по ръката, при което остави трохи от кифлата си по моята.

— Убедена съм, че не е страшно — увери ме тя. — Знаеш ги мъжете. На моменти са болезнено чувствителни.

Не съобразих какво да й отговоря и затова отпих от чая си.

— Не си ми разказала за Паоло — смених темата аз. — Млад и невероятно привлекателен ли е?

— Няма да се впускам в подробности, но ще ти кажа следното: сервитьор е в хотела, беше ми подръка и не се налагаше да оставям майка с децата за повече от час. Милата, все си мислеше, че съм с Миранда. Коя е Миранда ли? Момиче, с което се запознахме там. Беше адски забавно.

Върнахме се в офиса. Изкачвайки се по стълбите, мислех за Стюарт. Ужасно ми се искаше вече да се прибирам.