Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (42)

Сряда, 24 декември 2003 г.

До Коледа всичко беше наред. Е, да излизаш с човек, който работи дни наред и изчезва, не е наред, но когато се появяваше, всичко се подреждаше. Когато се очертаваше да отсъства няколко поредни дни, винаги ме предупреждаваше. А появеше ли се отново, изпитвах неописуемо облекчение, че е жив и здрав, и всякакви упреци ставаха безсмислени.

Когато беше с мен, буквално живееше вкъщи. Докато бях на работа, той подреждаше, поправяше каквото има нужда и ме посрещаше с вечеря.

Отсъстваше ли обаче, ми липсваше повече, отколкото мислех, че е възможно. Всяка нощ се питах дали е добре и дали някога ще разбера, ако му се случи нещо лошо. Прибираше се разнебитен, умиращ от глад и определено се нуждаеше от душ, но никога повече не се появи наранен. Каквото и да се бе случило онзи първи път, сега исках да вярвам, че е по-внимателен заради мен.

Не за пръв път в живота щях да прекарам сама Бъдни вечер. Лий беше на работа някъде; било негов ред, както ми обясни. Опитал се да се измъкне, за да е с мен, но не се получило. Добави, че ще се опита да се върне по-рано. До десет вечерта на Бъдни вечер обаче нямаше и следа от него.

Шибана работа, помислих си аз.

Не ми отне много да се приготвя да изляза: любимата ми рокля, обувки с токчета, грим, вдигане на косата, като съзнателно оставих няколко кичура да падат безразборно, и бях готова.

В десет и половина пристигнах в „Чешър“, където заварих Сам и Клер. Бяха ме изпреварили с по няколко питиета и ми предстоеше сериозно догонване. Клер вече си бе намерила евентуален кандидат за празничната вечер — изглеждаше прекалено млад и леко замаян, за да осъществи достойно представяне.

— Не го намирам за особено подходящ — изкрещях в ухото на Сам, за да надвикам „Уизард“, които от октомври насам пееха за милионен път „Защо не е Коледа всеки ден?“.

— Може, но само да видиш приятеля му! — Сам също изкрещя и посочи с гърлото на бутилката си бира към ъгъла, където един далеч по-тъмен и много по-привлекателен мъж ни наблюдаваше с трудноразгадаемо изражение.

— По-контактен е, така ли?

— Не и до този момент.

Приятелят се приближи към нас и се представи; оказа се доста симпатичен. Казвал се Саймън и служел в армията, прошепна в ухото ми. Заминавал за Афганистан след две седмици. Слушах го и наблюдавах очите на Сам, вече разфокусирани от пиене и леко обидени, защото тъмноокият сексапилен бог очевидно проявяваше прекалено засилен интерес към мен.

— Саймън — извиках аз в ухото му, — това е Сам. Аз си тръгвам. Весела Коледа.

Целунах го леко по бузата — сигурно за късмет — намигнах на Сам и тръгнах да си търся палтото.

Очевидно „Чешър“ отпадаше за мен, а още не се бях забавлявала достатъчно, мина ми през ума, докато се придвижвах по Бридж Стрийт, за да проверя дали в „Хоул Ин Дъ Уол“ е препълнено. Радвах се, че си бях облякла и палто, защото започна да вали. Температурата не беше достатъчно ниска да го обърне на сняг, но все пак беше студено и за миг се запитах дали не сбърках, като въобще излязох от вкъщи.

— Не, приятел, забрави! Няма да го направя, по дяволите! Хайде, разкарай се!

Шумната кавга откъм алеята привлече вниманието ми. Трима мъже спореха; единият беше по-пиян от другите. Вероятно се карат за наркотици, помислих си разсеяно и с наведена глава продължих да вървя. Нямах никакво желание да се забърквам.

Пред „Хоул Ин Дъ Уол“ имаше опашка, но не особено голяма. Потърсих подслон във входа на супермаркета в съседство, където се озовах до бегло познати момче и момиче.

В този момент видях двама от тримата спорещи да минават по Бридж Стрийт край нас.

Единият се оказа Лий.

Не се оглеждаше, а вървеше целенасочено с ръце в джобовете на джинсите; засмя се на нещо, което другият каза.

На тротоара се изсипа група пияни мъже, решили да потърсят друго заведение. При отварянето на вратата се чу шум от бара и коледната музика; долетя и малко топлина, миризма на бира и пот.

— Ще влизаш ли? — попита ме портиерът, държейки вратата отворена пред мен.

Защо не, помислих си аз. Дарих портиера с коледна целувка по бузата и се шмугнах в топлината и хаоса на заведението.