Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (13)

Сряда, 21 ноември 2007 г.

След съботата имах чувството, че непрекъснато виждам Стюарт. В понеделник сутринта тръгнах на работа. Той — също. Видимо отчаяно се нуждаеше от бръснене и още няколко часа сън.

— Добро утро, Кати — поздрави той.

— Здрасти — поздравих и аз. — На работа ли отиваш?

— Да. Сякаш току-що се прибрах, но очевидно съм спал оттогава досега.

Наблюдавах го как ми махна за сбогом и затвори вратата след себе си. Дръпна я силно и я провери със здраво разклащане. Останах до нея известно време, та той да завие зад ъгъла, и едва тогава и аз я проверих. Беше затворена; определено беше затворена. Отново я проверих.

Във вторник го чух да се качва по стълбите точно след единайсет. Дори стъпките му звучаха изтощено. Запитах се какво ли работи, за да е под такова напрежение.

Днес сутринта той отвори входната врата точно когато проверявах тази на апартамента си. Чух го да се качва по стълбите, но продължих да проверявам до последния момент; и без това бях закъсняла.

— Добро утро — поздрави той жизнерадостно. — Как си днес?

Изглеждаше във форма.

— Добре съм. А ти? Не си ли сбъркал посоката?

— Аз ли? — усмихна се той. — Не. Днес е свободният ми ден. Отскочих до пекарната да взема няколко кроасана. — Вдигна торбичката, за да ми я покаже, сякаш се нуждаех от доказателство, че е бил именно там. — Смятам да мързелувам и да прекаля с храната. Искаш ли един?

Явно съм го погледнала ужасена, защото той се усмихна и продължи:

— Явно не, защото си тръгнала на работа.

— Да — отвърнах аз навярно малко забързано. — Да остане за друг път…

Отново се усмихна и ми намигна съзаклятнически.

— Съгласен съм. — Отклони поглед от мен и попита: — Всичко с вратата ти наред ли е?

— С вратата ми ли?

— Не се ли затваря плътно?

Ръката ми все още стоеше върху топката.

— Не, не… Просто понякога заяжда.

Дръпнах я силно.

Хайде, моля те, върви си, повтарях си аз наум, но той определено не чуваше вопъла ми. Най-накрая се наложи да кажа „довиждане“ и да оставя вратата към апартамента си непроверена.

Все пак имах една дребна утеха — откакто Стюарт се нанесе, нито веднъж не заварих входната врата с дръпнато резе.