Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (94)

Петък, 11 юни 2004 г.

В четири часа следобед ще бъда свободна.

Сутринта отворих очи и видях спящия до мен Лий. Изглеждаше привлекателен, спокоен, като човек, който никога никого няма да нарани.

Беше безбожно рано, но не се чувствах уморена. От превъзбуда умът ми работеше на пълни обороти. Имах чувството, че всеки момент ще стъпя на сцената на „Роял Алберт Хол“. Бях планирала днешния ден до най-малка подробност; имах и резервни варианти в случай че нещо се обърка — ако той стане подозрителен; ако неочаквано се обърка нещо.

Снощи, преди да си легнем, го предупредих, че днес ще тръгна рано на работа. Обясних, че трябва да се подготвя за следобедното съвещание. Той нищо не каза; дори се съмнявах дали ме слуша. Дотук — добре.

Шест без петнайсет. Станах възможно най-тихо, защото в никакъв случай не исках да го събудя. Отидох в банята да се облека. Бях си приготвила тъмносиния костюм и обувки с нисък ток; същите дрехи носих и миналата седмица. Щеше ми се да хапна нещо за закуска, но стомахът ми бе така свит, че вероятно щях да повърна.

И повърнах.

Едва успях да стигна до банята долу; зеленикава течност се изля от устата ми. Боже, бях по-нервна, отколкото подозирах. Изплакнах си устата със студена вода; видях как ръцете ми треперят леко.

Внимателно следвах всекидневната си рутина, независимо че Лий още спеше горе. Събрах си косата на кок, сложих си грим, изпих чаша вода, после я изплакнах и я поставих на сушилката. Замислих се за миг, след което изплакнах чиста купичка за овесени ядки и лъжица и също ги оставих на сушилката.

Взех си чантата и ключовете и тихо затворих входната врата зад гърба си. Беше почти шест и половина.