Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (3)

Сряда, 31 октомври 2007 г.

Ерин стоеше на прага от близо минута; виждах отражението й в тъмното стъкло на прозореца. Продължих да обработвам данните на екрана на монитора и се питах как е възможно да е било тъмно, когато тръгнах за работа сутринта, и сега пак да е тъмно.

— Кати?

Извърнах глава.

— Извинявай — промълвих аз. — Бях се отнесла. Какво има?

Стоеше облегната на касата с ръка върху хълбока, а дългата й червеникава коса беше събрана в небрежна опашка на тила.

— Попитах дали си на път да свършиш?

— Не съвсем. Защо?

— Забрави ли, че днес е партито по случай напускането на Емили? Ще дойдеш, нали?

Отново обърнах лице към монитора.

— Не съм съвсем сигурна… — смънках аз. — Искам да довърша това. Ти върви. Ще гледам да те догоня, стига да успея.

— Добре — кимна най-накрая тя.

Тръгна с решителна стъпка, но не вдигна много шум с обувките си с дебела подметка.

Не и тази вечер, помислих си аз. Определено не и тази вечер. Едва се съгласих да ме навият да отида на партито за Коледа; нима очакват да присъствам и на събиране по случай изпращането на някого си? При това ставаше въпрос за почти непознат човек. Всички планираха коледното парти от август, но според мен краят на ноември е прекалено рано да се празнува Рождество. Въпреки това се спряха на такава дата. От там нататък щяха да празнуват и да се забавляват до самата Коледа. Рано или не, налагаше се да отида, иначе щяха да започнат подмятания, че не се вписвам в колектива, а Бог ми беше свидетел колко много се нуждаех от тази служба.

Веднага щом и последният човек си тръгна, изключих компютъра.