Елизабет Хейнс
Флирт с мрака (24)

Петък, 28 ноември, 2003 г.

Лий беше на работа в „Ривър“.

Отидох да го видя, облечена с червената сатенена рокля. Щом ме видя, лицето му стана неузнаваемо. Усмихнах му се и при влизането в клуба му намигнах. Цялата вечер, докато танцувах с познати или бъбрех на бара с хора, които не бях виждала от няколко месеца, а и по-късно, когато дойдоха Клер и Луиз, постоянно виждах лицето му сред тълпата на ръба на дансинга. Не спираше да ме наблюдава.

Към полунощ, погълнала няколко питиета, станах по-смела. Танцувах — този път сама — и го зърнах на прага. Привидно наблюдаваше други, но всъщност гледаше мен. Тръгнах по дансинга към него; очите му не се откъсваха от моите. Хвана ме за ръка и ме придърпа към коридора между залата на клуба и бара отпред; вървеше бързо, а аз се препъвах. Не преставах да повтарям:

— Лий! Лий? Какво, по дяволите…

Той отвори врата с табелка „Само за персонала“ и музиката изведнъж замлъкна; вратата се затвори след нас. Токчетата ми се хлъзгаха по циментовия под на коридора. Отстрани имаше друга врата; озовахме се в някакъв офис. Светлина идваше само от мониторите на видеокамерите, на които се мяркаха дансингът, входната врата, стълбището и пространството пред тоалетните. Той избута някакви купчини хартия от бюрото и те се разпиляха по пода. Вдигна ме, все едно съм перце, и впи устни в моите. Аз задърпах полата на роклята нагоре, за да не му пречи. С една ръка той съдра пликчетата ми, запрати ги на пода и ме изчука; яростно.

След няколко минути, без да сме си разменили и думичка, той си оправи костюма и излезе. Дори не ме погледна. Полулегнала върху бюрото, все още с разтворени крака, наблюдавах мониторите на видеокамерите. Той се появи на главния вход на клуба с вид на човек, току-що проверил дали няма нещо нередно на дансинга.

После погледна към камерата и се вторачи право в очите ми.

Огледах офиса, видях разпилените листове по пода, скъсаните си пликчета, метнати в ъгъла, и през ума ми мина: това е лудост! Какво, по дяволите, върша? Какво правя?