А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (96)

95.

Тибетски автономен район

След като приключи с превръзката на Дейвид, Кейт изпълзя в другия край на коша и се облегна на стената. Известно време се носеха във въздуха, усещайки вятъра на лицата си, загледани в заснежените върхове и зелените гори под тях. Никой не проговори. Кейт бе изтощена до смърт от усилието да го издърпа в коша.

— Кейт — каза той накрая.

— Искам да довърша дневника. — Тя извади подвързаната с кожа книга от торбата с медицински материали. — А след това ще измислим какво да предприемем. Съгласен?

Дейвид кимна и заслуша гласа на Кейт, докато тя четеше последните страници.

4 февруари 1919

Една година след като се пробудих в тръбата…

Светът умира. И аз съм този, който го погуби.

Седя на маса с Кейн и Крейг, заслушан в данните, сякаш са залози за конни състезания. Испанският грип (така го представихме на света, така нарекохме епидемията) вече достигна всяка страна на планетата. Само няколко острова бяха пожалени. До момента е убил милиони. Убива силните и щади слабите, за разлика от други грипни епидемии.

Крейг говори от доста време и използва повече думи, отколкото заслужава информацията. Накратко казано, засега никой не е открил ваксина и, разбира се, от „Имари“ не очакват това да се случи. Но те смятат, че все още могат да поддържат легендата за грипа. Това е „добрата новина“, която Крейг ни съобщава. Но има още. Общото настроение и очакванията са оптимистични: човешката раса ще оцелее, ала загубите ще са ужасяващи. Два до пет процента от популацията, някъде между трийсет и шест и деветдесет милиона души се очаква да умрат от чумата, която освободихме. Около един милиард ще бъдат заразени. Те преценяват, че сегашното население е към 1,8 милиарда, така че „крайният резултат не е толкова страшен“, заключава Крейг. Островите предлагат добра защита, но истината е, че хората са изплашени и целият свят се е свил и се оглежда за преносители на заразата. Предполага се, че жертвите на войната са към десет милиона убити. Чумата, или испанският грип, ще убие четири до десет пъти повече, отколкото войната. Разбира се, не е никак лесно да се прикрие този факт. Събрани заедно войната и епидемията ще отнесат в гроба към петдесет милиона души.

Но мислите ми са насочени само към един човек. Питам се защо тя умря, а аз живея. Без нея съм нищо. Ако ще продължавам напред, то е само по една причина.

Докладвам, че сме разкопали района около находката. „Оръжието“, поправя ме той. Игнорирам го. Предлагам решение: след като го разкачим, да проникнем в сградата. Те задават въпроси, аз отговарям механично, като автомат.

Минаваме на темата за края на войната и за това, че пресата ще се съсредоточи върху епидемията, но разбира се, вече има планове за това.

Носят се слухове, че лекари в Америка са се заели с изучаването на вируса и може да открият нещо друго. Крейг както винаги ни успокоява. Уверява ни, че държи нещата под контрол. Твърди, че вирусът, изглежда, се изтощава като горски пожар, който в края на краищата загасва. И че с отслабването на епидемията ще отслабне и научният интерес към нея.

Работната теория е, че това заразно заболяване губи сила при предаване от един носител на друг. Хората в тунела бяха убити мигновено. Тези, които ги намериха, се разболяха малко след това. Но с всеки следващ участник в предаването нараства и броят на оцелелите. След Гибралтар имаше два центъра на епидемията. Смятаме, че това са местата, до които са достигнали някои от първите заразоносители.

Намесвам се и казвам, че трябва да излезем пред обществеността и да потърсим хората, напуснали Гибралтар. Кейн не е съгласен.

— Пиърс, всички умират. Едва ли е необходимо да ти го припомням. Смъртта на тези хора изпълни определена роля. С всяка нова вълна на инфекцията познанията ни нарастват.

Продължаваме да си крещим, докато гласовете ни пресипват. Няма значение. Кейн управлява организацията. И аз не мога да си позволя да му се противя открито.

Кейт затвори дневника и вдигна глава.

— В Китай товареха трупове на влаковете.

Дейвид се загледа в стената на коша.

— Първо да подредим фактите. Колко глави остават?

— Само една.

17 октомври 1938

Изминаха почти двайсет години от последния път, когато писах в този дневник. Дълъг промеждутък, но не мислете, че не се е случило нищо. Опитайте се да ме разберете.

Започнах този дневник като утеха във време, когато бях ранен и почти безпомощен. Беше начин да овладея отчаянието си, да потърся изход. А след това той се превърна в признание за участието ми в гигантска конспирация. Но когато пред очите ти умират нещата на този свят, които обичаш най-много, станали жертва на нещо, което си освободил без да искаш, което е следствие от прибързано взето решение, когато целият ти живот се превръща в пламтящо въгленче на дланта ти… трудно е да вземеш писалката и да пишеш за съществувание, което вече няма значение.

И за дела, от които се срамуваш. Ето какво последва онзи ден в палатката.

Но събитията отидоха много далече. Твърде далече. За мен това е краят на пътя. Не мога да участвам в геноцид, но не мога и да го спра. Надявам се вие да можете.

От последните ми записки насам се случиха следните неща:

Устройството:

Наричаме го Камбаната, ши заради Кейн и неговите немски другарчета — Die Glocke. Кейн е убеден, че това е някакво свръхоръжие, което ще изтреби човешкия род или ще създаде вододел, съхранявайки генетично напредничавите и унищожавайки всички, които могат да са заплаха за избраната раса. Вманиачил се е по расовите теории, търсенето на тази господстваща раса, която ще може да оцелее при нагряващия апокалипсис, машината. Без да го прокламира, видно е, че се смята за член на върховната раса. Изследователските усилия са съсредоточени върху това как да се създаде господстваща раса в контролирана среда, преди предполагаемото нападение на атлантите. Откакто извадиха Камбаната от подземията, ме държат встрани от проучванията, но дочувам разни неща. Разбрах, че е наредил да я отнесат в Германия и че провежда изследвания в околностите на Дахау. Положението в родината му е почти катастрофално, шири се безработица и глад. Правителството, естествено, е лесно за манипулиране. Кейн се възползва напълно от това.

Имару:

Научих повече за историята на имари и тяхната родствена фракция имару. В някакъв момент от древността имари и имару били една група, вероятно това е било по времето на шумерите — първия народ, за който разполагаме с писмени сведения. Според шумерската митология имару означава „светлина“. Кейн смята, че имари са знаели за устройството и съдбата на човешката раса отпреди хиляди години, още преди началото на потопа. Той има теория, че имари, неговата група, са всъщност разбунтували се отцепници от имару, които смятали, че човекът може да бъде спасен, но не могли да убедят своите побратими от тази свръхраса. Според историята, пресъздавана от Кейн, неговите имарийски предци пренебрегнали собствената си безопасност, напуснали арийската си прародина и се отправили към Европа, където смятали, че ще намерят останките на Атлантида, описани от Платон — и с тях ключа към човешкото спасение.

Когато ни запозна с тази ревизионистка теория, аз го попитах направо защо това не е било разкрито по-рано от имари, след като в края на краищата ми изглежда като полезен исторически факт. Той ми изнесе продължителна лекция с изрази от типа на „тежка е короната“ и „познанието, че ние единствени стоим между човечеството и неговото изтребление, ще ни унищожи“. Нашите предци били мъдри. Те ни пощадили от бремето на нашите действия, за да можем да се съсредоточим върху търсенето на истината и действителното спасяване на света.

Трудно е да се спори с маниак, който с всеки ден става все по-важен.

Експедициите на Кейн:

Кейн прати експедиции до всички азиатски високопланински плата — Тибет, Непал, Северна Индия. Той е убеден, че имару се крият там и че пазят тайни, които биха могли да ни отърват от задаващото се бедствие.

Уверен е, че тези имару предпочитат да живеят в студен климат, на високо. Посочва, че дълго време северните народи са доминирали над Европа заради кръвното си родство с имару, което процъфтява при студени, арктически условия. Отхвърля с пренебрежение доводите ми за високоразвитите римска и гръцка цивилизации в техния мек южен климат. „Свидетелства за генетични дарове, оставени от имари, докато те са пътували на север, търсейки Атлантида и тяхната естествена предпочитана среда“ — обяснява той. Освен това настоява, че този „атлантски ген“, на който се дължат всички човешки дарби, генетичното наследство, най-концентрирано в имари, трябва да се свързва със студения климат. Вследствие на това, заключава Кейн, останалата част от расата на атлантите трябва да е някъде там, в студените райони, в състояние на хибернация, очакваща да си върне властта над планетата.

Вследствие на тези си твърдения Кейн неусетно се е вманиачил на тема Антарктида. Прати експедиция и там, но засега няма отговор. Възнамерява да отпътува лично за ледения континент, със свръхподводница, която строи в една корабостроителница в Северна Германия. Опитвах се отчаяно да намеря местонахождението й, с надеждата да поставя бомба на борда. Но чух, че подводницата е почти пред завършване и че той скоро ще отплава за Далечния изток, за да се разправи веднъж завинаги с имару, преди да поеме на юг за Антарктида и да открие столицата на атлантите. Страхотен план.

Надявах се, че отсъствието му ще ми даде възможност да поема контрол над „Имари“, но той е помислил и за това. Ако съм прав, скоро ще съм вън от играта, временно или завинаги. Така че имам други планове.

Убедих един войник от експедицията да отнесе този дневник при теб, стига Кейн въобще да намери имару и войникът да спази обещанието си. Ако го заловят, това ще е смъртна присъда за него и за мен.

Залата на странните предмети:

Има едно последно нещо, което искам да ти кажа. Открих нещо. Това е зала, дълбоко в руините под Гибралтар. Смятам, че там се съдържа ключът към разбирането на тази странна постройка и може би на атлантите като цяло. Технологията вътре е невероятно напреднала — дори опасна в погрешни ръце. Наложи се да положа огромни усилия, за да я запазя в тайна от Кейн. Прилагам карта на тази зала, достъпа до която скрих с фалшива стена. Побързай.

Кейт разгъна крехкия жълтеникав лист с картата, разглежда я няколко минути, после я подаде на Дейвид.

— Устройството, за което говори, е онова от Китай. Използваха го върху мен и върху стотици други. Това са правели там, опитвали са се да открият генетичен ключ, който ще осигури имунитет срещу Камбаната. Всички мои изследвания, всички генетични проекти на „Имари“ са били с тази цел: да намерят Атлантския ген. Всички лъжи на Мартин, целият ми живот… те са ме използвали.

Дейвид й върна картата и се загледа към планините и горите под тях.

— Е, радвам се, че са го направили.

Кейт втренчи поглед в него.

— Можеше да е някой друг — обясни той. — Някой, който не е толкова силен. Или толкова умен. Ти не само прозря намеренията им, но и можеш да ги спреш.

— Не разбирам…

— Нека се върнем на това, което знаем. Да подредим всички парчета от пъзела и да потърсим тези, които съвпадат. Съгласна? — Кейт кимна и Дейвид продължи: — Когато бяхме в манастира, казах, че знам какво е Камбаната. Има една стара легенда от Втората световна война. Любителите на конспиративните теории обичат да говорят за нея — Die Glocke, или Камбаната. Казват, че било някакъв напредничав нацистки проект, или вероятно пробив в науката за енергоизточниците. След това се пръкват куп нови теории. Всичко от антигравитация до пътуване във времето. Но ако Камбаната е причината за испанския грип през 1918 и труповете от Китай предизвикат нова…

— Нова епидемия, която ще е много по-страшна от испанския грип.

— Питам обаче възможно ли е? — Дейвид я погледна. — Дали статистическите данни на „Имари“ са верни? Как можем да създадем ваксина за нещо, което ще изтреби от два до пет процента от населението на Земята?

— Учили сме испанския грип в университета. По-точно, изучавахме епидемията от 1918. Доколкото мога да преценя, статистическите им данни изглеждат достоверни. Ние смятаме, че испанският грип е покосил между петдесет и сто милиона — тоест около четири процента от общото население…

— Това би се равнявало на двеста милиона жертви в наши дни — цялото население на Щатите. Сигурно имат ваксина. И как биха могли и този път да прикрият фактите — или да представят епидемията като поредния грип?

— В началото лекарите не са смятали, че това е грип. Болестта е била диагностицирана погрешно като денга, холера или тиф — най-вече защото симптомите по нищо не наподобявали тези на грип. Пациентите имали кръвоизливи от меките тъкани, особено от носа, стомаха и червата, дори кървене от кожата и ушите. — Кейт си спомни за тъмната стая и висящата над тълпата Камбана, за окървавените тела. Трябваше да се съсредоточи. — Както и да е, от всички грипни щамове на света този е най-малко разбраният — и най-смъртоносният. Няма ваксина за него. По същество испанският грип кара тялото да се самоунищожава, той убива чрез цитокинова буря — тялото бива разкъсано от собствената си имунна система. Повечето грипни щамове са опасни за хора с отслабена имунна система — деца и възрастни. Ето защо ги ваксинираме — за да подсилим имунния отговор. Испанският грип е коренно различен. Той убива хора с жизнена имунна система. Колкото по-силна е имунната система, толкова по-жестока е цитокиновата буря. Тя може да е смъртоносна за хора на възраст между двайсет и пет и трийсет и четири години.

— Това е все едно да убиеш някой, който може да представлява заплаха. Нищо чудно, че „Имари“ я смятат за оръжие — каза Дейвид. — Но защо им трябва да предизвикват епидемия? Светът няма никакви шансове да оцелее. През 1918, в края на Първата световна война, границите навсякъде са били затворени, а целият свят — замрял. Помисли си колко сме открити днес — една подобна епидемия ще ни унищожи за броени дни. Ако това, което казваш, е истина, заразата вече е напуснала пределите на Китай и в този момент се разпространява по света. Защо им е да го правят?

— Може би нямат избор.

— Винаги има избор.

— Трябва да надзърнем в умовете им — продължи Кейт. — От начина, по който текат разсъжденията в дневника, стигам до две теории. Мисля, че те са търсили Атлантския ген, за да могат да оцелеят от Камбаната. Ето защо проявяваха интерес към моите проучвания, защо отвлякоха децата. Вероятно усещат, че времето им изтича.

— Сателитната снимка… с шифъра отзад. В средата й имаше подводница.

— Подводницата на Кейн.

— Предполагам. А под нея се виждаше някаква постройка. Знаем, че търсят тази подводница от 1947 — некрологът от „Ню Йорк Таймс“, който се разшифроваше като: „Антарктика, подводницата не е намерена, съобщете дали е необходимо продължаване на издирването“. Значи в края на краищата са я открили и под нея — друг феномен от Атлантида, нова заплаха. — Дейвид поклати глава. — Все още не разбирам обаче защо им трябва да разпалват нова епидемия?

— Мисля, че труповете от залата с Камбаната са Протоколът Тоба. Изглежда, директният контакт с Камбаната е смъртоносен, но има само една камбана, или е имало само една. Може би смятат да разхвърлят труповете по целия свят. Последвалата епидемия ще намали драстично човешката популация само до тези, които могат да оцелеят от Камбаната, до всеки, който притежава Атлантския ген.

— Да, но защо — няма ли по-добри начини? Не биха ли могли, не зная, да секвенират геноми или да откраднат данни и да намерят тези хора?

— Вероятно не. Сигурно можеш да идентифицираш хора с Атлантския ген, но липсва нещо много важно — епигенетиката и генното активиране.

— Какво значи пък това?

— Малко е сложно, но накратко въпросът опира не само до това какви гени имаш, а какво активират те, както и как тези гени взаимодействат помежду си. Би трябвало чума с подобни мащаби да доведе до втори Голям скок напред, като активира Атлантския ген при всеки, който го има. А може да е нещо съвсем различно, може би чумата ще намали популацията и ще ни подтикне да мутираме и еволюираме, също както е станало при катастрофата Тоба… — Кейт потърка уморено слепоочията си. Усещаше, че пропускат нещо много важно, нещо встрани от основната картина. За миг през ума й се превъртя разговорът с Цзиан — гобленът, Огненият потоп, умиращата групичка човеци, свити под покривало от пепел… спасителят… който предлага купа със собствената си кръв, и чудовищата от гората, излизащи като съвременни хора. — Мисля, че пропускаме нещо.

— Какво?

— Ами ако първият Голям скок не е предизвикан от естествени причини? Ако въобще не е бил свързан с еволюцията? Ако човечеството е било на ръба на изчезването и атлантите са дошли да ни спасят? Ако тъкмо атлантите са дали на умиращите хора нещо, което да им помогне да преживеят Тоба? Ген, генетично преимущество, което ще ги направи достатъчно умни, та да оцелеят? Промяна в мозъчната организация. Ако те са ни дали Атлантския ген?