А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (70)

69.

Главна конферентна зала

Щаб на Часовникова кула

Ню Делхи, Индия

Дориан вдигна ръка да спре тирадата на анализатора.

— Какво е „Докладът на Барнаби Прендъргаст“?

Трийсетгодишният мъж го погледна сконфузено.

— Ами… докладът на Барнаби Прендъргаст.

Дориан огледа заседателната зала, където се бяха събрали служители на Часовникова кула и отдела за сигурност на „Имари“. Хората все още не бяха свикнали с този нов състав, нито познаваха началниците си.

— Някой ще ми обясни ли какво е Барнаби Прендъргаст?

— Ами… това е човек. И име — Барнаби Прендъргаст — повтори аналитикът.

— Сериозно? Ние ли го кръстихме с това име? Всъщност не ми отговаряйте, не ме е грижа. Та какво е казал той? Започнете отначало.

Аналитикът прелисти няколко страници в папката.

— Прендъргаст е един от двайсетината служители в комплекса.

— Бил е — поправи го Дориан.

Аналитикът завъртя глава.

— Ами, технически погледнато все още е, сър. Или неговото тяло…

— Божичко, просто ми кажете какво е докладвал.

Аналитикът преглътна.

— Да, ъ-ъ, преди удара на безпилотния самолет той — Прендъргаст — забелязал непозната жена. Точните му думи са: „Тя ме спря пред лабораторията и ме подмами да й помогна, като твърдеше, че спасявала някакви деца“… — Аналитикът прелисти на нова страница. — След това продължава, че се опитал да я спре и смята, че е имала „фалшив или откраднат пропуск“. Освен това, и тук е най-важният момент, казва, че тя избягала веднага след атаката „обляна в кръв, но невредима“ и че го нападнала отново, като му попречила да спасява работниците. След това взела оръжие от един пазач и се опитала да го застреля. По-нататък се качила на товарен влак заедно с умиращия си партньор, за когото Прендъргаст твърди, че е прострелян поне два пъти.

Дориан се наведе в креслото и се загледа в мониторите. Кейт Уорнър беше оцеляла от Камбаната. Как? Рийд вероятно бе мъртъв — нали Дориан го бе прострелял и пребил.

Мъжът се покашля.

— Сър, смятате ли, че сведенията са маловажни? Може би Прендъргаст просто е искал да се изтъкне.

— Какво значи това — искал да се изтъкне?

— Ами… Прендъргаст се свързал с ВВС точно преди атаката, точно по този начин се сдобихме с доклада. Следяхме всички разговори и той беше в списъка на заподозрените. Та Прендъргаст…

— Чакай, спри. Искам да чуя нещата едно по едно. Да се съсредоточим върху това. — Дориан завъртя креслото си към доктор Чанг, който седеше в ъгъла, забил поглед в евтиния килим на пода. — Чанг. Изобщо не слушате. Къде сте?

Доктор Чанг се изправи като сгълчан от учителя си ученик. След взривовете в Китай той, изглежда, не можеше да дойде на себе си.

— Ами… Тук съм.

— За момента, докторе. Но ако не узнаете как Кейт Уорнър е оцеляла от Камбаната, няма да сте още дълго с нас.

Чанг сви рамене.

— Аз… не мога дори да си представя…

— Ще трябва да си представите. Как е оцеляла?

Чанг се покашля.

— Ами… може да е взела това, което е давала на децата. Може би вече го е изпитвала.

Дориан кимна.

— Интересно. Други възможности?

— Не. Е, освен очевидното — може да има имунитет — Атлантския ген.

Дориан загриза нокти. Още една интересна мисъл. Много интересна.

— Добре, това лесно може да се провери…

Чанг поклати глава.

— Лабораторията ми е разрушена и дори не знаем откъде да започнем…

— Направете си нова. — Дориан се обърна към един от помощниците си. — Организирайте за доктор Чанг нова лаборатория. — Пак погледна Чанг. — Не съм учен, но бих започнал със секвениране на нейния геном и търсене на асиметрични феномени.

Чанг кимна.

— Да, разбира се, това е лесно, но като се има предвид положението в района на взрива, едва ли ще можем да си набавим ДНК…

— За бога, опитайте се да мислите нестандартно. Тя има апартамент в Джакарта, лесно ще си набавите от там четка за зъби, гребен или използван тампон.

Лицето на Чанг пламна.

— Да, това ще свърши работа.

Една от служителките намери за уместно да подхвърли:

— Жените често хвърлят използваните тампони в клозета…

Дориан затвори очи и вдигна ръце.

— Забравете за тампона. Сигурно в Джакарта има тонове от ДНК-то на Кейт. Идете и намерете каквото ви трябва. Или, по-добре, намерете нея. Щом е избягала, трябва да е на някой от влаковете.

Погледна към Дмитрий Козлов и той поклати глава и отвърна:

— Току-що получих списъка. Сверихме го с щатния списък. Няма я на нито един от влаковете. Нито пък Рийд. Имаме доста ранени и убити, от изгаряне и травми, но никой не е с огнестрелна рана.

— Майтапиш се! Претърсете отново влаковете…

— Но това ще забави Тоба…

— Направи го.

— Може да е скочила — обади се първият аналитик.

Дориан разтърка уморено слепоочията си и каза:

— Не е скочила.

— Откъде знаете?

— Защото Рийд е с нея.

— Може да го е зарязала.

— Може, но не е.

Аналитикът изглеждаше смутен.

— Откъде знаете?

— Защото не е толкова глупава, колкото, изглежда, сте вие. Тя тежи най-много петдесет и пет килограма, Рийд е над деветдесет. Уорнър не може да прекоси Тибет сама, камо ли да мъкне на гърба си деветдесет килограма мъртво тегло. Защото, повярвайте ми, дори да е жив, Рийд не може да ходи.

— Значи го е изоставила.

— Няма да го изостави.

— Откъде знаете?

— Защото я познавам. Да приключим с това и да продължаваме напред. — Дориан се изправи и размаха ръце в знак, че хората могат да излизат.

— Ами съобщението на Барнаби Прендъргаст? — попита аналитикът.

— Какво по-точно?

— Трябва ли изкажем контрапозиция…

— О, стига вече. Потвърдете го. Медиите и без това ще го публикуват, след като в него става дума за тероризъм. И това е самата истина — терористи са нападнали нашия комплекс в Китай. Дайте им запис как Рийд поставя бомба. Кажете на пресата, че тази атака е последвала по-ранната, в Джакарта. Включете и снимки на Уорнър. — Дориан се замисли. Това можеше да свърши работа: да им спечели малко време и да ги прикрие. — Ще кажем, че в момента разследваме дали доктор Уорнър не е заложила в комплекса биологично оръжие и затова държим мястото да бъде поставено под строга карантина. — Огледа хората си. — Времето лети! Действайте!

Обърна се към Дмитрий и добави:

— Ти остани.

След като залата се опразни, високият войник каза:

— Някой ги е свалил от влака.

— Съгласен. — Дориан закрачи нервно. — Сигурно са те.

— Невъзможно. От единайсети септември насам претърсвахме нееднократно тези планини — не са там. Всички са загинали през трийсет и осма. А може да са само мит. Може би имару никога не са съществували.

— Имаш ли по-добра идея? — попита Дориан. И след като Дмитрий не отговори, продължи: — Искам наши екипи отново да претърсят планините.

— Съжалявам, сър, не разполагаме с достатъчно хора. След чистката в Часовникова кула и размириците в Афганистан силите ни в района са минимални. Всичко, с което разполагаме, е концентрирано върху Тоба. Ако искате хора, ще трябва да ги пренасочим.

— Не. Тоба е на първо място. А сателитното наблюдение? Не може ли да ги проследим от космоса, да разкрием местонахождението им?

Дмитрий поклати глава.

— Не разполагаме със сателити над Западен Китай. Никой няма. Това бе една от причините да изберем този район — тук няма нищо, нито смисъл да бъде търсено. Няма градове — всъщност няма дори селца или пътища. Бихме могли да пренасочим сателитите, но това ще отнеме време.

— Направете го. И изстреляйте последните безпилотни самолети над Афганистан…

— Колко да…

— Всичките. Нека претърсят всеки сантиметър от платото — съсредоточете се първо върху манастирите. И освободете двама души — можем да се справим и без тях. Тоба е важен, но също и залавянето на Уорнър. Тя оцеля от Камбаната. Трябва да разберем защо. Нека тези двамата проследят маршрутите на всички потеглили композиции, да разпитат селяните, всеки, който може да е видял нещо. Ако трябва — да използват сила. Искам да я открият.