А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (109)

108.

Тунелите на „Имари“

Гибралтар

Дейвид гледаше как другият кръстосва из стаята. Човекът, когото бе познавал като Хауард Кийгън, директор на Часовникова кула, и който сега твърдеше, че е Малори Крейг.

— Лъжеш. Крейг е наел Пиърс преди почти сто години.

— Това е вярно, аз го наех. И оттогава търсим дневника му. Пиърс бе невероятно умен. Знаем, че е пратил дневника си на имару през 38-а, но не бяхме сигурни дали е стигнал там. Любопитно ми беше да прочета какво е написал вътре, колко тайни е разкрил. Докато го четеше, не ти ли стана интересно каква сделка е сключил с нас? Защо остана да работи за „Имари“ почти двайсет години след като испанският грип уби жена му и нероденото му дете? Как го беше нарекъл? Неговата „сделка с дявола“? — Мъжът се разсмя.

Дейвид измъкна пистолета от колана.

— Не разбирам какво общо има това с теб.

— Не разбираш ли? Защо според теб Пиърс би работил с нас?

— Иначе сте щели да го убиете.

— Да, но той не се боеше от смъртта. Нали прочете дневника докрай? Би я посрещнал спокойно, би се опитал да ни избие в блясъка на славата. Ние му бяхме отнели всичко — всичко, което обичаше. Но обичта към детето му се оказа по-силна от омразата. Както вече казах, Пиърс беше много умен. В мига, когато излезе от онази тръба, вече знаеше какво е предназначението им. Хибернационни камери, поддържащи изкуствено жизнените функции. А после, в импровизираната болница в склада, той сключи сделка с нас. Искаше да положим тялото на Хелена в една от тръбите, а Кейн да постави в друга камера сина си Дитер. И двамата се вманиачиха на тема медицински изследвания. Мечтаеха за деня, когато ще отворят тръбите и ще спасят любимите си. Разбира се, идеите на Кейн бяха много по-радикални, оцветени с расизъм. Той се посвети на задачата да открие начин за оцеляване от Камбаната. Откара я в Германия и… вече знаеш за експериментите. Давахме си сметка, че Пиърс работи срещу нас, че подготвя нещо. През 38-а, в навечерието на експедицията на Кейн, той накара щурмоваците да заловят Пиърс и да го натикат в една тръба.

— Защо просто не го е убил?

— Бихме предпочели, но както казах, знаехме, че е водил дневник и че има планове срещу нас. Предполагахме, че смъртта му може да предизвика задействането на тези планове, и това ни поставяше в трудно положение. Премахването му беше твърде рисковано. Помня как се смях с цяло гърло, когато щурмоваците доведоха Пиърс в подземието и го хвърлиха в тръбата. Но после, за моя изненада, Кейн нареди на щурмоваците да ме натикат в друга тръба. Не ми вярваше, въпреки годините на лоялна служба. Обеща ми, че ще ме пусне, когато се върне. Само че така и не се върна. Преди няколко седмици открихме подводницата му в Антарктида.

— Двамата с Пиърс се събудихме през 78-а, в един различен свят — продължи той. — Нашата организация — „Имари“ — практически бе изчезнала, бяха останали само няколко разхвърляни по света гнезда. Втората световна война се бе оказала пагубна за нас. Нацистите си бяха присвоили много от нашите постижения, включително Камбаната. Водачите на имари — тези, които бяха оцелели, бяха обезверени. Дотолкова, че да върнат в света старите кадри, хората, изградили навремето „Имари Интернешънъл“. Поне са имали здравия разум да го направят. Но разбира се, те не бяха наясно с цялата история. Двамата с Пиърс се събудихме по едно и също време и започнахме точно оттам, където бяхме преустановили. Аз се заех с възстановяването на „Имари“, а Патрик се върна към идеите за моето унищожаване. Започнах, като вдъхнах нов живот на организацията, която бях създал, моето подразделение на „Имари“, първата глобална шпионска организация. Познаваш я добре. Часовникова кула. Разузнавателното крило на „Имари“.

— Лъжеш.

— Не те лъжа. Знаеш го. Видя съобщенията, които разпратихме през 47-а, онези, които зашифровахме сред некролозите на „Ню Йорк Таймс“. Защо посланията на „Имари“ бяха маркирани с кодовите думи „часовник“ и „кула“? Сигурно ти е направило впечатление, когато си видял разшифрованите съобщения. Някъде дълбоко в съзнанието си вече си знаел какво представлява Часовникова кула — от мига, когато си узнал колко много агенти са под контрола на „Имари“. Разбрал си го, когато клетките започнаха да падат една по една. Помисли за това. Часовникова кула не беше компрометирана от „Имари“. Тя беше подразделение на „Имари“, създадено да си проправя път в други световни шпионски организации, да се внедрява в тях и да направи така, че когато настъпи денят, в който разпространим Атлантската чума, те да бъдат заслепени и напълно лишени от възможност за действие. Часовникова кула служеше и на една друга задача — да намира и задържа всеки, който е част от главния план на „Имари“ — хора като теб. През цялото време докато работеше за Часовникова кула, ти бе под нашето стриктно наблюдение. Трябваше да знаем колко точно си узнал и кой ти го е казал. Това бе единственото решение. Хора от твоя тип не се пречупват по време на разпит. А и ни носеше още едно предимство. С течение на времето открихме, че повечето агенти преминават на наша страна, когато узнаят истината. И с теб ще стане така. Затова си тук.

— За да ме завербувате? Смяташ, че ще се присъединя, когато се вслушам в гласа на разума?

— Нещата не са такива, каквито…

— Чух достатъчно.

Дейвид вдигна пистолета и натисна спусъка.