А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (29)

28.

Щабът на „Имари“ в Джакарта

Джакарта, Индонезия

Кейт седеше на стол, със завързани отзад ръце и нахлузена на главата качулка. Пътуването дотук бе доста неприятно. През изминалия половин час войниците я прехвърляха като парцалена кукла от едно превозно средство в друго, а след това я преведоха по няколко дълги коридора, за да я сложат накрая на стола и да затръшнат вратата.

Гадеше й се. Ръцете я боляха — бяха вързани много стегнато, не виждаше никаква светлинка през качулката. Бе изгубила всякаква представа за времето. Откога ли беше тук?

Чу стъпки, после глас:

— Свалете й качулката.

Гласът на Мартин Грей. Заля я облекчение. Мракът вече не изглеждаше толкова непрогледен, болката в ръцете не беше така непоносима. Беше в безопасност. Мартин щеше да й помогне да намери децата.

Свалиха й качулката. Светлината я заслепи и Кейт се намръщи.

— И я отвържете! Кой я е вързал?

— Аз, сър. Тя се съпротивляваше.

Кейт все още не можеше да ги вижда, но позна гласа — говореше мъжът, който я бе извел от камиона, същият, който бе отвел децата от клиниката. Убиецът на Бен Аделсън.

— Толкова ли е страшна? — Гласът на Мартин бе студен и властен. Кейт никога не го бе чувала да говори по този начин. Другите двама мъже се засмяха, после нейният похитител отвърна:

— Оплаквай се колкото щеш, Грей. Не отговарям пред теб. А и беше доволен от работата, дето я свършихме по-рано, нали?

Какво ли пък означаваше това?

Гласът на Мартин се промени, стана насмешлив.

— Знаете ли, господин Тариа, говорите като че ли не сте съгласен с нещо. Нека ви покажа какво ще стане, ако продължавате да упорствате.

Кейт най-сетне успя да разгледа Мартин. Лицето му беше сурово и непреклонно. Мартин се обърна към другите двама — войници, които явно бяха дошли с него, и нареди:

— Арестувайте го. Сложете му качулка и му завържете ръцете. И гледайте да е по-стегнато.

Двамата мъже хванаха Тариа, нахлузиха му качулката, която допреди малко бе на главата на Кейт, и го изведоха.

Мартин се обърна към Кейт.

— Добре ли си?

Кейт разтърка китките си.

— Мартин, отвлякоха две деца от лабораторията. Този човек бе един от похитителите. Трябва да ги намерим…

Мартин вдигна ръка.

— Зная, ще ти обясня всичко. Но искам първо да ми кажеш какво си направила с тези деца. Много е важно, Кейт.

В главата й се въртяха безброй въпроси, но не знаеше от кой да започне. Преди да заговори, влязоха други двама мъже и единият каза:

— Сър, директор Слоун иска да говори с вас.

Мартин като че ли се подразни.

— Ще му се обадя след малко, това не може да чака…

— Сър, той е тук.

— В Джакарта?

— В сградата, сър. Наредено ни е да ви отведем при него.

Мартин се намръщи, после каза:

— Отведете я долу, при наблюдателната площадка на разкопките. И… пазете вратата. След малко съм при вас.