А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (113)

112.

Тунелите на „Имари“

Гибралтар

Дейвид мислеше трескаво. И даваше воля на мислите си в мига, когато се оформяха в съзнанието му.

— Кейт Уорнър е дъщеря на Патрик Пиърс? Но как…

— Реших, че е по-добре да използваме нови имена. Ако някой ни свържеше със събития от времето на Първата световна война, това можеше да… усложни живота ни. Пиърс се нарече Том Уорнър, Катрин стана неговата новородена дъщеря. Каза й, че майка й умряла при раждане, което всъщност бе истината. Дитер стана Дориан Слоун и постепенно бе обсебен от миналото и наследството на баща си. Беше дете, закърмено с омраза. Беше видял толкова много и остана сам в едно време, което не разбираше. Представи си: седемгодишно момче заспива през 1918, докато е болно от грип, по време, когато баща му и брат му са живи, а се събужда шейсет години по-късно, през 1978, здрав и съвсем сам в един странен свят. Опитах се поне за известно време да заместя баща му, но той беше объркан и затворен. Подобно на теб посвети живота си да издири и отмъсти на хората, отнели любимите му същества, да убие тези, които са променили и съсипали неговия живот. За него това бяха Том Уорнър и атлантите.

— За съжаление на всички нас Дориан се оказа много способен — продължи той. — Освен това разполагаше с подкрепата на организацията. За тях той бе завърналият се спасител, живото доказателство, че чумата и Камбаната могат да бъдат преодолени, че човечеството може да оцелее. Ала в съзнанието на Дориан нещата бяха различни. Той се превърна в чудовище. Възнамеряваше да намали човешката популация до малцина избрани, генетично превъзхождащи останалите, до група, която наричаше „моето племе“. Той вече се зае с разпространението на чумата. Апокалипсисът е в ход дори в този миг, докато говорим. Но ние можем да го спрем. Ти ще го убиеш, а аз ще поема контрола над организацията с твоя помощ.

Крейг наблюдаваше внимателно Дейвид, надяваше се да прочете по лицето му какво мисли.

— Ще те вкарам като мой пленник. Познавам го. Той ще иска да те разпитва и изтезава лично. Ще ти осигуря начин да го премахнеш, когато останете насаме.

Дейвид поклати глава.

— Това ли искаш? Затова ли е целият този панаир? Искаш да убия Слоун — и да сложа теб на трона?

— А ти не искаш ли? Той е виновникът за атаката от 11 септември. А ти можеш да спасиш Кейт. Тя е там с него сега. Той ще й направи нещо, Дейвид. Нещо лошо. И преди я е наранявал — в Сан Франциско. Бебето й. Било е негово.

— Какво?!

— Това беше отмъщението му. След като Том Уорнър го нямаше, оставаше само дъщеря му. Дориан не се поколеба. Искаше Кейт да изпитва терзанията, на които е бил подложен той, когато се събуди и научи, че семейството му вече не съществува. Той е чудовище. Само Мартин успя да го удържи да не я убие, но не може да го спре сега. Ти можеш. Ти би могъл да я спасиш. Никой друг не може да й помогне.

Крейг остави последните думи да потънат в съзнанието му, преди да продължи:

— Помисли над това, Дейвид. Знаеш, че не можеш да спечелиш. Не можеш да се биеш с нас. Онази стрелба в тунелите — това бяха моите хора, които се справиха с последните лоялни членове на Часовникова кула. Те всички са мъртви. Сега вече си съвсем сам. Не можеш да надвиеш „Имари“. Никой не може. Светът вече е заразен с чумата. Не можеш да спреш катастрофата. Но можем да променим нещата в „Имари“ отвътре. Да променим света, който идва.

Дейвид обмисляше предложението — своята лична сделка с дявола. Огледа стаята за някакво оръжие. Забеляза нещо — дървена дръжка на копие, стърчаща от вратата. Древното оръжие изглеждаше съвсем нелепо в това помещение от метал и стъкло, оборудвано с техника, каквато Дейвид не би могъл да си представи.

В другия край на стаята трепна и се съживи холографско триизмерно изображение.

— Това пък какво…

— Не знаем — прекъсна го Крейг и се приближи до мястото, където се оформяше холограмата. — Това са записи, странни образи. Повтарят се на всеки няколко минути. Мисля, че показват миналото, какво се е случило тук. Има и друга причина да те доведа. Тази стая е пълна с тайни. Смятаме, че Патрик Пиърс все още не ги е бил разгадал, когато през 38-а е пратил дневника. Има и друга теория — че е открил тази стая, но нищо тук не работело до пробуждането му в тръбата през 1978. Все още уточняваме хронологията, но както ще видиш, ние смятаме, че той е наблюдавал тези записи в някой момент през седемте години след пробуждането си. Когато вече се е казвал Том Уорнър. Не знаем какво може да е предназначението им, но истината е, че той е направил почти невъзможното, за да ги скрие от нас. Вероятно са някакъв вид послание.