А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (7)

6.

Изследователски комплекс на корпорация „Имари“

Покрайнините на Буранг, Китай

Тибетски автономен район

Директорът на изследователския център влезе в кабинета на доктор Шен Чанг и хвърли на бюрото една папка.

— Имаме нова терапия.

Доктор Чанг сграбчи папката и я запрелиства. Директорът сновеше из кабинета.

— Изглежда обещаваща. В момента я проверяваме в съкратен режим. Искам до няколко часа машината да е готова и първите образци да бъдат подложени на лечение.

Чанг остави папката и вдигна глава. Отвори уста да възрази, но директорът го спря с жест.

— Не желая да чувам нищо. Всеки момент може да се случи онова, което чакаме — днес, утре, нищо чудно дори вече да е станало. Нямаме време за предпазливост.

Чанг размърда устни и директорът го спря отново:

— И не ми казвайте, че ви трябва още време. Искаме резултати. Сега да чуя какво ще е необходимо.

— Последните изпитания натовариха локалната енергийна мрежа до краен предел. Надхвърлихме определения ни капацитет. Смятаме, че сме се справили с проблема, но вероятно местните власти още са подозрителни. Най-неприятното е, че не ни достигат примати…

— Няма да правим изпитания с примати. Искам за този тест хора. Поне петдесет опитни екземпляра.

Чанг го погледна невярващо, после каза:

— Дори да загърбим моралната страна на проблема, което не ви съветвам да правите, ще ни е нужна по-подробна информация, преди да започнем изпитания с хора…

— Имате я, докторе. Събрана е в папката. В момента събираме още данни и това не е всичко. Разполагаме с два образеца, при които се състояло активиране на Атлантския ген.

Чанг се облещи.

— Вие… Двама?… Как?!…

Мъжът посочи папката с бързо, стрелкащо движение.

— Документите, докторе. Всичко е там. Децата ще са тук съвсем скоро, така че по-добре се запознайте с информацията. Това, което се иска от вас, е да копирате генната терапия.

Чанг вече прелистваше папката и си мърмореше нещо. После вдигна глава.

— Опитните образци са деца?

— Да. Това проблем ли е?

— Ъ-ъ, не. Е, може би. А може би не.

— Може би не е правилният отговор. Повикайте ме, ако имате нужда от нещо. Четири часа. Не е нужно да ви казвам какво е заложено.

Но доктор Чанг не го чу. Беше погълнат от бележките на доктор Катрин Уорнър.