А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (81)

80.

Снежен лагер Алфа

Сондажен обект №5

Източна Антарктида

— Каква дълбочина достигнахте? — обърна се Робърт Хънт към оператора на пулта.

— Току-що преминахме две хиляди метра, сър. Да спрем ли?

— Не. Продължавайте. Аз ще ида да съобщя. Свържете се с мен на две хиляди и двеста.

До този момент не бяха открили друго освен лед — същото като при последните четири сондажа.

Робърт закопча дебелото яке и тръгна по платформата на сондата към палатката си. По пътя се размина с друг човек. Понечи да му подхвърли нещо, но не можа да си спомни името му. Двамата помощници, които му бяха пратили, бяха мълчаливи, не разказваха нищо за себе си, но работеха неуморно и не близваха алкохол — най-доброто, на което можеш да се надяваш при подобни екстремни условия. Робърт предполагаше, че работодателят им скоро ще се откаже. Петото сондиране не се отличаваше по нищо от предидущите — натъкваха се само на лед. Целият континент бе един гигантски леден къс. Някъде бе чел, че в Антарктида се съдържат деветдесет процента от световния лед и седемдесет процента от прясната вода. И че когато този лед се разтопи, светът ще е много по-различен. Морето ще се покачи със седемдесет-осемдесет метра, ще загинат цели народи — най-вече страни по крайбрежието като Индонезия. Ню Йорк, Ню Орлиънс, Лос Анджелис и почти цяла Флорида.

Ледът бе единственото нещо, което се срещаше тук в изобилие. Какво ли можеше да търсят там долу? Най-логичният отговор бе нефт. В края на краищата Робърт бе специалист по нефтени сондажи. Само дето снаряжението не съответстваше. Диаметърът на сондите бе неподходящ. За да добиваш нефт ти е нужен нефтопровод. А тези сонди правеха дупки, през които можеше да мине камион. Или да бъде спуснат камион. Какво ли можеше да има долу? Минерали? Нещо научно, например фосили? Или бе някакъв ход, за да се поискат права над земята? Антарктида беше огромна — седемнайсет цяло и пет милиона квадратни километра. Ако беше страна, щеше да е втората по големина на света. Беше само с двайсет хиляди квадратни километра по-малка от Русия, още едно адско място, на което бе сондирал — без особен успех. Преди два милиона години Антарктида била цветуща страна. Имаше логика в недрата й да се крият неизчислими запаси от нефт и кой знае още какво…

Зад гърба му отекна силен взрив.

Стърчащата от земята метална тръба се въртеше като обезумяла — върхът не срещаше съпротива. Бяха попаднали в някаква кухина. Очакваше го — наскоро други изследователски екипи бяха открили големи пещери и кухини в леда, вероятно подводни фиорди, където ледът се плъзга по планините отдолу.

— Спрете я! — извика Робърт. Мъжът на платформата не можеше да го чуе. Той прокара ръка пред гърлото си, но онзи продължаваше да върти объркано глава. Робърт сграбчи предавателя и извика: — Спри всичко!

Стърчащата от дупката тръба започваше да се клатушка заплашително.

Робърт хвърли предавателя и се втурна нататък. Избута мъжа от кабинката и въведе командите за спиране на процеса. После улови мъжа за рамото и го задърпа настрани.

Почти бяха стигнали сглобяемите къщурки, когато платформата се разтърси, наклони се на една страна и се прекатури. Сондата се бе прекършила и се въртеше като обезумяла във въздуха. Дори от стотина метра звукът бе оглушителен, като реактивен самолет на пълна тяга. Платформата потъна в снега, сондата се килна, заби се в леда и го разхвърли като торнадо.

Робърт и другият мъж лежаха по очи, а върху тях се сипеха ледени късове и сняг.

След малко изкуствената буря стихна и Робърт каза:

— Не пипай нищо.

Забърза към къщичката и включи предавателя.

— Наемник, тук Снежен крал. Имам промяна в обстановката. — Чудеше се какво да съобщи. Не бяха попаднали в кухина. Беше нещо друго. Свределът би пробил всякакъв вид скала и замръзнала почва. Каквото и да бяха уцелили, му беше видяло сметката. Това бе единственото обяснение.

— На линия, Снежен крал. Докладвайте.

По-малкото винаги е повече. Робърт реши да не рискува и съобщи:

— Намерихме нещо.

Доктор Мартин Грей бе зареял поглед през прозореца на кабинета си. Имаше нещо успокояващо в сипещия се отвън сняг.

— Сър, току-що получихме съобщение от Трети сондажен екип — съобщи един от техниците от вратата. — Смятаме, че са попаднали на находка.

— Проникнали ли са?

— Не, сър.

Мартин посочи големия монитор, на който се виждаше картата на Антарктида.

— Покажи ми къде е.