А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (126)

125.

Кейт гледаше огромните стъклени тръби, като тези, които Патрик Пиърс — баща й — бе описал в дневника. Във всяка имаше по една маймуна, а може би човек — всъщност нещо по средата.

Беше невероятно: цяла зала, пълна със забравени предци. Всички липсващи звена в човешката еволюция подредени грижливо и каталогизирани в тази овална зала, на две мили под повърхността на Антарктида, като детска колекция от пеперуди, затворени в буркани. Някои от образците бяха по-ниски от Кейт, не повече от метър на височина, повечето бяха с неин ръст, а някои бяха по-високи. И с различни цветове: някои черни, други кафяви, трети почти бели. Учени можеха да прекарат в това помещение целия си живот. Вместо да се ровят в земята и да се опитват да си изградят представите за своите предци от късчета кости.

Момчетата я последваха в помещението и двойните врати се затвориха.

Кейт бавно се завъртя. Зад тръбите нямаше почти нищо интересно освен един висок до гърдите прозрачен шкаф. Кейт пристъпи към него, но спря, когато вратите отново започнаха да се отварят.