А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (128)

127.

Двойните врати се отвориха и Кейт едва успя да овладее изненадата си, когато вътре пристъпи висок мъж на средна възраст, облечен с нацистка униформа. Мъжът спря и застина неподвижно, изправен като за парад. Очите му се плъзнаха бавно по Кейт и двете деца.

Кейт неволно пристъпи напред и застана между мъжа и децата.

Устните на мъжа се извиха в лека усмивка, сякаш движението й му бе разкрило някаква тайна. Може би действието й я бе издало, но усмивката му се оказа достатъчна, да може и тя да го познае. Беше виждала тази студена надменна усмивка. И знаеше кой е този човек.

— Здравейте, хер Кейн — каза тя на немски. — От доста време ви търсим.