А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (111)

110.

Тунелите на „Имари“

Гибралтар

Дейвид дръпна повторно спусъка. Ново изщракване.

— Извадих иглата на ударника — обясни Крейг. — Знаех, че ще усетиш разликата между зареден и празен пистолет.

— Какво искаш от мен?

— Вече ти казах. Тук съм да те наема. Когато приключим с този разговор и узнаеш цялата истина, ти ще…

— Няма. Убийте ме още сега.

— Предпочитам да не го правя. Трудно се набират опитни служители. Има още една причина — ти знаеш повече от другите. Намираш се в уникалната позиция да…

— Знаеш защо постъпих в Часовникова кула и какво ми отне „Имари“. Какво ти ми отне.

— Не аз. Дориан. Дитер Кейн. Вярно, използвах Часовникова кула, за да се уверя, че нито една чужда шпионска централа няма да се добере до плановете ни. Но той е човекът, подготвил атаката от 11 септември. Тя бе негова рожба. Беше обсебен от идеята да търси баща си в планините. И се нуждаеше отчаяно от прикритие. Това не бе единствената причина. Както вече казах, когато се събудих през 78-а, организацията ни беше пред разпадане и през 2001 все още се възстановявахме. Нуждаехме се от пари и глобално прикритие, за да подновим работата.

— Дориан Слоун е Дитер Кейн?

— Да. Когато се събудих пред 78-а, наредих на хората от екипа да отворят неговата тръба и той излезе отвътре, по-здрав от всякога. Тръбата вероятно има и регенерираща функция, нещо като оздравителна капсула. Но силата й се ограничава до живите. Помня как рухна Патрик Пиърс, когато извадиха от другата тръба трупа на Хелена. Той преживя отново смъртта й. Все пак успяхме да спасим детето в нея.

— Неговото дете?

— Да. Дъщеря му. Но ти я познаваш. Кейт Уорнър.