А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (11)

10.

Трета стая за разпити

Полицейска служба на Западна Джакарта

Джакарта, Индонезия

Главата на Кейт заплашваше да се пръсне от болка. Тялото й бе схванато. А полицаите не правеха нищо, за да облекчат състоянието й. Беше се свестила на задната седалка на една патрулка и шофьорът отказа да й каже каквото и да било. Нещата се влошиха още повече след пристигането им в участъка.

— Защо не искате да ме чуете? Защо не пратите някой да търси онези две момчета? — Кейт се наведе над металната маса и втренчи поглед в мургавия дребен инспектор, който вече бе изгубил двайсет минути от времето й.

— Опитваме се да ги открием. Затова ви задаваме всички тези въпроси, госпожице Уорнър.

— Вече ви казах — не зная нищо.

— Може би, а може би не. — Дребният човек завъртя глава в такт с думите.

— Може би — дръжки! Аз сама ще ги открия. — Тя тръгна към стоманената врата.

— Вратата е заключена, госпожице Уорнър.

— Ами отключете я!

— Невъзможно. Трябва да е заключена, когато се провеждат разпити на заподозрени.

— Заподозрени? В такъв случай настоявам незабавно за адвокат.

— Вие сте в Джакарта, госпожице Уорнър. Никакъв адвокат, нито обаждане в американското посолство. — Мъжът погледна мръсните си обувки. — Тук идват много хора, много чужденци, които не уважават порядките на нашата страна, на нашия народ. Преди се страхувахме от американското консулство, давахме на американците адвокати и те винаги се измъкваха. Научихме се. Индонезийците не са толкова глупави, колкото си мислите, госпожице Уорнър. Тъкмо затова работите тук, нали? Мислите, че сме твърде глупави, за да разберем какво сте намислили.

— Нищо не съм намислила. Опитвам се да излекувам аутизма.

— И защо не се опитвате във вашата страна, госпожице Уорнър?

Кейт за нищо на света не би признала пред този човек защо бе напуснала Щатите. Вместо това отговори:

— Америка е най-скъпото място на света за извършване на проучвания.

— А, значи става въпрос за цената? Тук, в Индонезия, можете да купувате бебета, с които да експериментирате?

— Не съм купувала бебета!

— Но изпитанията ви се провеждат върху тези деца, нали? — Той прелисти папката и посочи с пръст.

Кейт проследи пръста.

— Госпожице Уорнър, вашата научна програма се явява нещо като легален настойник на всички тези деца, нали? На всичките сто и три?

— Легалното настойничество не се равнява на притежание.

— Просто използваме различни термини. Така е правела и холандската Остиндийска компания. Известно ли ви е това? Сигурен съм, че ви е известно. Използвали са термина „колония“, но всъщност са притежавали Индонезия цели двеста години. Една компания е притежавала моя народ и страната ми и са се отнасяли с нас като със собственост, взимали са каквото им трябва. През 1947 най-сетне сме получили независимостта си. Но моя народ все още го боли. Съдебните заседатели биха видели нещата точно по този начин. Вие сте взели тези деца, нали? Сама го признахте — не сте плащали за тях. И не виждам подписи на родителите. Те не са давали съгласие за осиновяване. Знаят ли, че децата им са при вас?

Кейт го гледаше и мълчеше.

— Аха. Най-сетне имаме някакъв напредък. Нека бъдем откровени. И едно последно нещо, госпожице Уорнър. Виждам, че проучванията ви се финансират от „Имари Джакарта“ — Изследователски отдел. Може да е само съвпадение, но е доста неприятно… Защото корпорация „Имари“ е закупила по-голямата част от авоарите на холандската компания, когато сме я прогонили преди шейсет и пет години… така че парите за вашата работа идват от…

Мъжът напъха документите в папката и се изправи, като някакъв индонезийски Пери Мейсън, който току-що е извадил последния си железен аргумент.

— Вече разбирате как ще погледне съдът на тези неща, госпожице Уорнър. Вашите хора си тръгват, но се връщат под ново име и продължават да ни експлоатират. Вместо захарна тръстика и кафе, каквито сте прибирали от нас до средата на миналия век, сега са ви нужни опитни мишки за изследванията ви. Взимате децата ни, провеждате върху тях експерименти, каквито не бихте могли да правите във вашата страна, защото не желаете да го правите с вашите деца, и когато нещата се объркват — може би някое дете ще се разболее и вие се опасявате, че властите ще надушат — се отървавате от тези деца. Но нещо наистина се е объркало. Може би някой от помощниците ви не може да убива деца. Разбира, че това е неморално. Той се възпротивява и в спора го убивате. Знаете, че полицията ще дойде, и затова измисляте тази история с отвличането. Признайте си — така ще е много по-добре. Индонезия е милостива страна.

— Това не е вярно!

— Това е най-логичното обяснение, госпожице Уорнър. Не ни давате друга възможност. Поискахте адвокат. Настоявате да ви пуснем. Помислете си как изглежда това.

Кейт мълчеше и не сваляше поглед от него.

— Добре тогава, госпожице Уорнър. Но трябва да ви предупредя, че това, което ще последва, не е никак приятно. По-добре да ни сътрудничите… но разбира се, вие, умните американци, смятате, че знаете всичко.