А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (105)

104.

Снежен лагер Алфа

Сондажен обект №7

Източна Антарктида

Облекчение заля Робърт Хънт, когато видя снегомобила паркиран пред малката сглобяема къщичка на Седми сондажен обект. Той спря своя снегомобил и изтича вътре. Мъжете се топлеха при стенната печка. Когато влезе, и двамата станаха.

— Опитахме се да те чакаме, но направо замръзвахме. Не можехме да останем там.

— Зная. Всичко е наред. — Робърт огледа помещението. Точно както предишните шест. Кимна към радиостанцията. — Някой обаждал ли се е?

— Три пъти за последния час. Питаха за теб. Губят търпение.

Робърт се зачуди какво да каже.

— Какво им казахте? — Отговорът щеше да му даде насока за по-нататъшната стратегия.

— Не отговорихме на първото повикване. При второто съобщиха, че пращат резервен екип. Казахме им, че работиш на обекта и не ни е нужна помощ. Какво видя там?

Последният въпрос завари Робърт неподготвен. „Ами ако ме изпитват? Ако са говорили с работодателя и имат заповед да ме убият? Мога ли да им имам доверие?“

— Не съм…

— Виж, приятел, може да не съм гений и да не съм завършил висше, но работя по нефтени станции, откакто се помня, и съм наясно, че тук не търсим нефт, така че защо не ни кажеш какво видя?

Робърт седна до малката масичка. Изведнъж се почувства ужасно изморен. И гладен. Свали си качулката, после ръкавиците.

— Още не съм съвсем сигурен. Имаше маймуни. Убиха ги с нещо. После видях деца, в стъклена клетка.