А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (5)

4.

Джакарта, Индонезия

Централа на Часовникова кула

Трийсет минути след взрива на влака Дейвид седеше до сгъваема масичка в централата, търпеше стоически грижите на фелдшера и се опитваше да намери някаква логика в атаката.

— Ох! — Той трепна и се дръпна от напоения със спирт памук, с който фелдшерът почистваше раната на челото му. — Благодаря, но нека го оставим за по-късно. Добре съм. Това са само драскотини.

Хауард Кийгън се изправи в другия край на помещението, където имаше цял ред монитори, и се приближи.

— Това е постановка, Дейвид.

— Какво? Няма никакъв резон да…

— Но е. Погледни това. Получих го малко преди експлозията.

Кийгън му подаде един лист.

СТРОГО СЕКРЕТНО

ДО ЧАСОВНИКОВАТА КУЛА

КОМУНИКАЦИОНЕН ЦЕНТЪР

Часовникова кула е атакувана.

Центрове Кейптаун и Мар дел Плата са унищожени.

Има проникване в Карачи, Делхи и Дака.

Препоръчва се незабавно активиране на Защитна стена.

Приемете за сведение.

КРАЙ НА СЪОБЩЕНИЕТО

Кийгън си прибра листа.

— Излъгал е, че имаме проблем с охраната.

Дейвид разтърка слепоочията си. Кошмарен сценарий. Главата му все още пулсираше след взрива. Опитваше се да се съсредоточи.

— Не ни е излъгал…

— Най-малкото е подценил опасността, или по-скоро е спестил истината, за да отвлече вниманието ни от атаката срещу Часовникова кула.

— Атаката срещу Часовникова кула не означава, че терористичната заплаха не е реална. Може да е прелюдия…

— Възможно е. Но единственото, което знаем, е, че Часовникова кула е изложена на опасност. Първото ви задължение е безопасността на централата. Вие сте най-големият оперативен център в Югоизточна Азия. Не е изключено дори в този момент щабът ви да е подложен на атака. — Кийгън си взе чантата. — Връщам се в Лондон и ще се опитам да ръководя нещата оттам. Желая ти успех, Дейвид.

Стиснаха си ръцете и Дейвид го изпрати навън.

На улицата към него се втурна хлапе с наръч вестници. Крещеше:

— Джакарта нападната!

Дейвид се опита да избута хлапето настрана, но то пъхна един навит на руло вестник в ръката му и изчезна зад ъгъла.

Дейвид понечи да хвърли вестника, но… той беше твърде тежък. В него беше загърнато нещо. Дейвид го разгъна и отвътре изпадна черна тръба, дълга трийсетина сантиметра.

Тръбна бомба.