А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (61)

60.

Дориан Слоун даде знак на доктор Чанг да си сложи пилотските слушалки.

Под тях нова експлозия разтърси комплекса и накара вертолета да се залюлее и да се наклони на една страна.

В мига, когато Чанг нахлузи слушалките, Дориан го попита:

— Какво стана?

— Някакъв проблем с Камбаната.

— Саботаж?

— Не, не мисля. Всичко изглеждаше нормално — мощността, радиацията. Но… вероятно е станала авария.

— Невъзможно.

— Вижте, все още нямаме ясна представа как точно работи, а както знаете, е доста стара, на над сто хиляди години, и се използва постоянно вече осемдесет…

— Докторе, не говорим за нещо с гаранционен срок. Искам да разберете какво е станало.

Друг глас прекъсна връзката:

— Сър, обаждат се от комплекса. Шефът на охраната. Казва, че е спешно.

Дориан си смъкна слушалките и вдигна телефона.

— Какво има?

— Мистър Слоун, имаме нов проблем.

— Не ми се обаждай, за да ми кажеш, че има проблем. Очевидно е, че имаме проблеми. Кажи ми какъв е проблемът и престани да ми губиш времето.

— О, извинете…

— Какво? Казвай!

— Помещението с Камбаната. Избухна. Смятаме, че има утечка на радиация.

Мислите на Дориан се гонеха като полудели. Ако телата — и радиацията — напуснеха Камбанната зала, все още можеше да спаси Протокола Тоба. Достатъчно бе да убеди в това хората долу.

— Сър? — подкани го уплашено шефът на охраната. — Ще дам заповед за поставяне под карантина на целия комплекс, искам само вашето потвърждение…

— Не. Няма да обявявате никаква карантина…

— Но моите заповеди…

— Се промениха. Както и обстановката. Трябва да спасим нашите хора. Искам да пренасочите всички налични средства към това да натоварите хората на влаковете и да ги изведете от комплекса. Качете и труповете. Техните семейства заслужават правото да ги погребат.

— Но може да настъпи заразяване…

— Вашата задача е да качите хората на влаковете. Аз ще се погрижа за другото. Има фактори, за които не знаете. Свържете се с мен, когато отпътува и последният влак. „Имари“ е едно семейство. Няма да оставим никого. Разбрахте ли ме?

— Да, сър, няма да оставим никого…

Дориан прекъсна връзката и си сложи слушалките. Обърна се към Дмитрий Козлов, който седеше зад него.

— Чейс успя ли да се измъкне с бомбите и децата?

— Да, вече пътуват към брега.

— Добре. — Дориан се замисли. Добрата новина беше, че щяха да получат тела от Камбаната. Но взривът на комплекса щеше да привлече внимание. Ако светът узнаеше какво е ставало там… Пет хиляди години работа, дълбоко пазени тайни — и всичко щеше да бъде изгубено, както и „Имари“. — Изстреляйте безпилотни самолети от Афганистан. Веднага щом последният влак потегли, унищожете комплекса.