Метаданни
Данни
- Серия
- Тайнството на произхода (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Atlantis Gene, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиян Стойнов, 2015 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Антиутопия
- Апокалиптична фантастика
- Конспиративен трилър
- Научна фантастика
- Технотрилър
- Трилър
- Шпионски трилър
- Характеристика
- Оценка
- 4,6 (× 14 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2016)
Издание:
Автор: А. Дж. Ридъл
Заглавие: Атлантският ген
Преводач: Юлиян Стойнов
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: английски
Издание: 1
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2015
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Полиграфюг“ АД, Хасково
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 978-954-655-602-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/422
История
- — Добавяне
17.
Изследователски комплекс на корпорация „Имари“
Покрайнините на Буранг, Китай
Тибетски автономен район
Доктор Шен Чанг се опита да се отпусне преди началото на видеоконференцията, но когато събеседникът му се появи, преглътна мъчително и заговори напрегнато:
— Доктор Грей, директорът на проекта ми нареди да се свържа с вас. Повторихме буквално и стъпка по стъпка протокола от изследването и… не зная какво…
— Сигурен съм, че сте го направили, доктор Чанг. Но резултатът е доста изненадващ. Защо децата оцеляха, а възрастните — не?
— Не сме сигурни. Третирахме ги по еднакъв начин.
— Може би лечението не въздейства на възрастни?
— Да, може би. По същество за лечението се прилага ретровирус, който въвежда ген в генетичния код на опитния екземпляр. Генетичната промяна не е значителна, но предизвиква каскаден ефект на епигенетично ниво, като включва и изключва серия други, преобусловени гени. Засега не сме регистрирали някакви физиологични последствия — но са налице значителни изменения в мозъка. Въведеният ген пренастройва мозъка на субекта. С възрастта невропластичността — способността на мозъка да се пренастройва или адаптира — намалява. Ето защо със стареенето става все по-трудно да се учим. Проучваме идеята, че възрастните не реагират на лечението, защото генното активиране не поражда изменения в мозъка — с други думи, вирусът, осъществяващ генетичната терапия, се опитва да пренастрои мозъка, но невронните пътища са твърде закостенели. Което се случва малко след приключването на детството.
— Възможно ли е опитните образци да не са притежавали гените, които да пораждат мозъчните промени?
— Не. Всички възрастни субекти имат каскадни гени. Както знаете, открихме тези гени преди известно време и всички наети в Китай опитни образци бяха подложени на тест за тяхното потвърждаване. Възрастните би трябвало да оцелеят след теста.
— А възможно ли е терапията да е ефективна само при мозъци, засегнати от аутизъм?
Чанг не бе обмислял тази вероятност. По специалност доктор Грей бе еволюционен биолог с интерес към палеобиологията, той бе началник на началника на Чанг, чак до върха на хранителната верига на „Имари“. Чанг не бе предполагал, че разговорът им ще се съсредоточи върху научните проблеми. Очакваше вместо това да го скастрят за провалените опити.
Съсредоточи се върху хипотезата на Грей.
— Да, напълно е възможно. По същество аутизмът представлява нарушение на мозъчната организация, особено в зоните, контролиращи общуването и социалното възприемане. Засягат се и други зони. Някои от болните индивиди са високоинтелигентни и притежават специални умения, други са в противоположния край на спектъра, те дори не могат да съществуват самостоятелно. Може да се каже, че аутизмът е нещо като събирателно понятие за голям брой различия в мозъчната организация. Бихме могли да се съсредоточим върху тази идея, но това ще отнеме време. И ще са ни нужни още опитни екземпляри.
— Време нямаме, но може би ще успеем да набавим още деца. Макар че тези са единствените, при които ни е известно за активиране на Атлантския ген. Ще се занимая с този въпрос. Има ли нещо друго, което не сте ми казвали? Някакви теории? Спокойно, доктор Чанг, на този етап няма лоши идеи.
Чанг имаше една идея. Нещо, което не бе споделял с другите членове на екипа.
— Чудех се дали възрастните и децата са били подложени на една и съща терапия.
— Проблем с възпроизвеждането на изследването на доктор Уорнър?
— Не. Повторихме нейния протокол точка по точка — лично се уверих в това. Но се чудех дали доктор Уорнър… не е лекувала децата с нещо друго, нещо, за което не се споменава в записките й и в официалните протоколи.
Грей се замисли.
— Това е много интересно.
— Възможно ли е да разговаряме с доктор Уорнър?
— Не съм сигурен… ще се свържа с вас, след като проверя. Други членове на екипа споделят ли съмненията ви?
— Не, доколкото ми е известно.
— В такъв случай ще ви помоля засега да запазите подозренията си относно доктор Уорнър в тайна. Не бива да позволяваме информацията за това да се разпространява. Ще информирам директора на проекта, че двамата с вас работим заедно. Той ще подкрепи усилията ви без излишни въпроси.
— Разбирам — отвърна доктор Чанг, макар да не разбираше почти нищо. Разговорът бе повдигнал нови въпроси и сега той бе убеден в едно — че са приложили неправилно лечение.