А. Дж. Ридъл
Атлантският ген (20)

19.

Главна мониторна зала

Щабът на Часовникова кула

Джакарта, Индонезия

Докато личният състав на станцията изпълваше главната заседателна зала, Винсент Тариа, шеф на оперативния отдел на Часовникова кула Джакарта, си масажираше мускулите на ръката. Ръцете и краката все още го наболяваха от нападението на онези двама глупаци в клиниката с изостаналите деца. А денят след това не бе по-приятен. Въпреки това се надяваше да върне нещата в правилното русло. Достатъчно бе да убеди още неколцина от агентите в Джакарта да се присъединят към него за атаката. Останалите вече бяха на изхранване от „Имари“.

Тариа вдигна ръка, та присъстващите да замълчат. Целият наличен състав се бе събрал в щаба — анализаторите, агентите, оперативните работници. Всички освен Дейвид Вейл и петима от най-близките му помощници. Джош Коен, шефът на отдела за анализ, също отсъстваше, но скоро щяха да го намерят. На големия екран на заседателната зала се виждаха три претъпкани стаи — оперативните работници, затворени в тайните квартири.

— Добре, чуйте ме всички. Чувате ли ме по видеовръзката?

На екрана няколко глави кимнаха, последва „аха“ и „чуваме“.

— Няма лесен начин да го кажа, затова ще го кажа така — Часовникова кула е компрометирана.

Тишината бе такава, че можеше да се чуе игла, ако падне на пода.

— Тази сутрин получих доклад, че няколко от големите клетки, включително Кейптаун, Мар дел Плата и Карачи, са били нападнати и напълно унищожени. Още няколко станции в този момент водят сражения.

Хората започнаха да си шушукат. Някой попита нещо на висок глас.

— Тишина! Нещата са дори по-зле. Боя се, че врагът, с който се бием, е от нашите редици. Ето какво ни е известно до момента — преди няколко дни Дейвид Вейл и още неколцина други директори на централи са организирали среща на главните анализатори. Очевидно това е в разрез с всякакви разпореждания. Предполагаме, че са съобщили на анализаторите за някаква нова заплаха. Знаем, че повече от половината анализатори не са се прибрали от тази конференция. Цялата постановка е целяла не друго, а масова екзекуция, за да се нанесе тежък удар върху анализаторските отдели преди началото на атаката. Анализаторите, които са се върнали от конференцията, сега работят активно срещу Часовникова кула.

Тариа огледа изпълнените със съмнение лица в залата.

— Вижте, зная, че е трудно да се повярва, аз самият също не вярвах. До тази сутрин, когато Дейвид разпрати оперативните агенти из града. Помислете си само: той изведе хората навън в момент, в който трябва да се погрижим за отбрана. Готви се да превземе централата и това е само въпрос на време.

— Защо? — извика някой.

— Не би го направил — добави друг.

— Зададох си същия въпрос. И казах точно това — отвърна Тариа. — Той ме е вербувал, служих при него, познавам го. Но има много неща за Дейвид Вейл, които не знаем и не разбираме. Всички сме дошли в Часовникова кула по свои причини. Доколкото успяхме да разберем, Дейвид Вейл е бил тежко ранен при атаките от септември 2001. Не го знаех до днес. Оттогава е започнал да се вманиачава, въобразил си е някаква конспиративна теория за единайсети септември, за военнопромишлена корпорация, която организирала атаката, за да натрупа печалби. Може дори тази идея да не е негова, а да е внушена от друг. От някой, който го използва. Както и да е, той е вманиачен и предубеден. Успял е да привлече и други хора на своя страна. Смятаме, че Джош Коен се е върнал тайно от конференцията и сега работи за него.

Хората мълчаха, предъвкваха чутото. От един от екраните се чу въпрос:

— И каква ще е операцията? Да го заловим?

— Това може да се окаже невъзможно. Той ще се бие докрай. По-важното сега е да ограничим пораженията. Скоро ще получим помощ. Отделът за сигурност на „Имари“ обеща да ни предостави хора. Те са наясно със ситуацията. Изглежда, че тъкмо „Имари“ е обектът на вендетата на Дейвид. Знаем, че Дейвид е отвлякъл учен, който работи за научния отдел на „Имари“. Жена. Не се знае дали тя е негова съучастничка, или жертва на машинациите му. Планът е да освободим тази жена — тя се казва доктор Катрин Уорнър — и да неутрализираме шефа.