Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (99) (Корабни дневници)

Хедиди се жени

Междувременно Хедиди бе използувал много добре привилегированото си положение. Винаги го виждахме сред купчина таитяни, на които разправяше за белия дъжд, за скалите, които на топло се превръщат във вода, и за страната на постоянния ден. Когато неговите приятели посещаваха кораба, той им служеше за водач и обясняваше всичко по свой начин.

Най-голямо любопитство предизвикваше запазената във винен спирт глава на един новозеландец, който е бил убит и изяден целия, с изключение на главата. Таитяните го нарекоха Те-Та-ай или човекоядеца. Както ни разправиха, между тях имало поверие, че едно време и на техния остров живели човекоядци, много силни хора, които постепенно измрели. Това поверие, което ни бе потвърдено от Хедиди, може би се отнася за отделни канибали, които случайно са слезли на острова, или пък описва стари нрави. Испанците говорят, че на Таити имало обичай да се пренасят човешки жертви, а и аз бях чул за това при моето първо пътуване. Такива жертви често са остатъци от канибализма.

По това време научихме, че Хедиди се бил оженил за дъщерята на един главатар. Той ни посети заедно с нея и ние видяхме една още съвсем млада, дребна на ръст и не особено хубава жена. Тя майсторски умееше да проси, разхождаше се из целия кораб и навсякъде измолваше подаръци — корени, пирони, бельо и червени пера. Младоженецът ни разправяше, че е приет в едно много видно семейство, бил му подарен слуга и щял да получи имот. Той бе изоставил намерението си да дойде с нас в Англия, но искаше да ни придружи до Раиетеа, за да продаде това, което притежаваше там, и на другите Дружествени острови. Той ми представи няколко роднини, между които и своя брат и по негова молба аз им разреших да дойдат с нас до другите Дружествени острови.

Яви се и един младеж на име Нуна, който поиска да ни придружи и имаше намерение да посети Англия. Господин Форстер искаше да му даде възможност да се обучи за ковач и дърводелец, така че да може след завръщането си да стане полезен член на таитянското общество. Въпреки това аз отклоних неговата молба, защото бе повече от съмнително, че някой английски кораб скоро ще посети отново тази част на Южного море.

За сбогуване ние уредихме на населението още едно, както те го нарекоха, „английско празненство“. Ние дадохме в посока към морето слаби топовни изстрели и жителите се възхищаваха от гледката, която представляваха падащите във водата снаряди. Още по-голямо удоволствие им доставиха ракетите и светлинните куршуми, които изстреляхме. Те ни сметнаха за магьосници, тъй като можехме, когато пожелаем, да предизвикаме светкавици и звезди.

Прохладният вятър бързо ни отдалечи от красивия остров. Той бе още в нашето зрително поле, когато на самия кораб преживяхме една изненада. Това бе едно младо момиче, което с нас искаше да се върне в своята родина, остров Раиетеа. Преди няколко години тя се бе оставила да бъде отвлечена на Таити от един възлюбен. Родителите ѝ бяха още живи и тя не можеше да преодолее тъгата по тях. Не се страхуваше от недружелюбно посрещане, и то с право, тъй като на тези острови лесно прощават младежките прегрешения. Бе дошла на кораба заедно с Оту при последното му посещение и се бе скрила, защото кралят изрично бе забранил на всички жени да напускат острова заедно с нас. Поради нейното присъствие времето, за което преплувахме разстоянието до Хуахайне, ни се стори кратко. Тя бе облякла униформата на един офицер и толкова се харесваше с нея, че не искаше да свали тези дрехи. Ядеше на една маса с нас и се подиграваше с жените на Таити, които смятаха, че е признак на изисканост да изядат храната си сами.