Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (27) (Корабни дневници)

Хората и природата на Нова Зеландия

Тъй като брегът, освен онази част, която Тасман видял от морето, бе напълно непознат до пътуването на „Индевър“, той е бил смятан от много учени за част от Южния континент. Сега се знае, че Нова Зеландия се състои от два големи острова, между които има един широк проток.

Северният от двата острова се нарича от туземците Аехайномоуве, а южният — Тови Поенаму. Той представлява планинска и по всяка вероятност неплодородна земя. Ние само два пъти видяхме жители и един път — огън. На северния остров условията изглеждат по-благоприятни. Почвата на долините и равнините е най-често лека, но плодородна. По мнението на господата Бенкс и Солъндър европейските зеленчуци и плодове великолепно ще виреят. От опит видяхме, че лятото, въпреки равномерната топлина, не е много по-горещо, отколкото в Англия, така че европейци, които се заселят тук, биха могли без особени затруднения да си набавят в изобилие всичко необходимо.

Както вече казахме, с изключение на кучетата и плъховете на островите няма други четирикраки. Кучетата живеят заедно с хората, те ги отглеждат само за да ги ядат. Плъховете не са многобройни и мнозина от нашите хора изобщо не ги видяха. На брега живеят тюлени. Без съмнение рядко ги ловят, тъй като въпреки че туземците притежават зъби от тези животни, които бяха обработили в игли, никой от тях не носеше такава кожа. Но ние видяхме пату-пату (подобно на меч оръжие), което бе направено от кости на кит или на някое съвсем подобно на него животно.

Ако животните на земята са редки, толкова по-богато е морето. Всички заливи гъмжат от риба, която на вкус не отстъпва на европейската. Навсякъде и най-вече на юг можахме да се снабдим с риба за целия екипаж, а в протока между двата острова всяка група сътрапезници, която не бе мързелива, насоли толкова много, че в открито море няколко седмици можа да живее от нея. Разнообразието на рибата бе също така голямо, както и тяхното количество, между другото имахме много видове скумрия една от които бе съвсем като английската. Тези риби живееха в невероятни количества в плитчините и туземците ни ги продаваха на много ниски цени. Най-вкусното ядене, което ни доставяше морето, бяха морските раци.

Годните за ядене плодове бяха малко. Нашите моряци, след като бяха прекарали толкова дълго в морето, ядяха с голямо удоволствие. Често намирахме и едно растение, подобно на зеленчука, наричано от нашите моряци тлъстига (или Дебела Мара — б.пр.), и го варяхме като зарзават. От годните за ядене растения, които нямат нужда от специално отглеждане, имаше само корени от папрат и един съвсем непознат в Европа вид, който служеше на островитяните за ядене, но на нас не ни хареса. Освен батати се отглеждаха още тикви, които се употребява като съдове за запазване на водата и за различни други цели.

Когато пристигнахме в Нова Зеландия, сметнахме, че островът е по-населен, отколкото е в действителност. Броят на жителите не може да се сравни с големината на Нова Зеландия. Новозеландците са силни, едри и мускулести хора. По характер са весели и находчиви. При всичко, което вършат, те проявяват рядка ловкост и съобразителност. Видях как петнадесет гребци работеха с неимоверна бързина от едната страна на едно кану и при това спазваха такта така точно, като че ли ръцете им бяха движени от една и съща воля.

Цветът на кожата им е кафяв; гласът на жените е забележително мек; те могат да бъдат различени от мъжете главно по това, тъй като дрехите на двата пола са еднакви. Брадата и косата на мъжете е черна, зъбите равномерни и бели като слонова кост. Общо взето, изглежда, че новозеландците са здрава раса. Видях извънредно голям брой стари хора.