Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (23) (Корабни дневници)

Хипахи: отлично изградени отбранителни съоръжения

На залива Меркурий най-интересното нещо за нас бяха укрепленията, наречени хипахи. Не само около селищата, както ще наричам по-голям брой колиби, разположени недалеч една от друга, но и около жилищата, пръснати по планините, малките острови и скалите имаше окопи. Това голямо количество отбранителни съоръжения дава основание да се предполага, че войните са чести и изяснява и въпроса, защо почти не се виждат обработени полета. Някои от укрепленията бяха разположени на такива места, че по-подходящи не би могъл да избере и най-добрият европейски инженер. Корабен екипаж, принуден евентуално да презимува тук, не би имал защо да се страхува от населението на целия остров.

Най-значителното от тези съоръжения е на една планина, която от двете страни се мие от вълните и е съвсем непревземаемо. От другите две страни едната е стръмна, другата равна. Цялото укрепление е обградено от една палисада, дебелите колове на която здраво са завързани един за друг с върбови пръчки. Равнината, тоест слабата страна, е защитена от двоен ров. Дълбочината на вътрешния ров е двадесет и четири фута. На шанцата има още един ред колове, а зад нея се издига скеле, опряно на здрави греди, на което защитниците се изкачват и от което могат да отблъскват нападащите с метателни копия и камъни, от които има готови купчини. Единственият път, който се извисява по втората, стръмната страна на планината, е защитен също от палисада.

Палисадата се простира както към вътрешността на страната, така и към морето около цялата планина, върхът на която се състои от няколко различни, издигащи се една върху друга височини, всяка от които има своя отделна палисада. За връзка служат тесни пътеки, които лесно могат да се затворят; и врагът, превзел външната палисада, би трябвало да щурмува всяка от тези височини поотделно. На главния вход, който е на стръмната страна, не забелязахме нито порта, нито мост. В случай на нападение вероятно го преграждат, накратко: това място е така здраво укрепено, че група решителни мъже може да го защищава срещу населението на цялата страна. В случай на обсада укрепленията са снабдени с всички необходими запаси, с изключение на вода. Забелязахме цели купища от годни за ядене корени от папрат и сушена риба. Най-близката вода беше в един ручей, който течеше в подножието на хълма. Ние не можахме да научим дали има начин да черпят вода от ручея по време на обсада или пък съхраняват водата в тикви и други съдове. Не може да се приеме, че са забравили точно за водата, тъй като са натрупали запаси от хранителни припаси.

Ние изявихме желание да видим как изглежда една обсада. Веднага на платформата се изкачи един млад войн, а друг бързо слезе в рова. И двамата подхванаха войнствена песен и почнаха да танцуват със застрашително жестикулиране, за да изпаднат изкуствено в оная ярост, която при тези народи е необходим пролог към всеки бой.

Като имахме пред вид майсторството, което се проявява при направата на подобни укрепления почти без помощта на сечива, можем само да се чудим, че този народ не притежава други метателни оръдия, освен копието. Не се употребяват нито лъкът, нито прашката, а може да се предполага, че изобретяването на тези оръжия, които се намират при всички примитивни народи в света, е много по-лесно от построяването на подобни бастиони. Освен копието и пату-пату забелязахме още само две оръжия. Едното бе пръчка, дълга пет фута, която понякога завършва с острие, подобно на това на алебарда, а понякога от едната страна е остро, а от другата има формата на перка на гребло. Другото оръжие бе един фут по-късо, от едната страна късо, а от другата клинообразно. Техните големи копия имат кукички и в техните силни и опитни ръце са такива страшни оръжия, че без нашите пушки при една схватка бихме били в неизгодно положение. Както навсякъде другаде, в тази страна желязото се ценеше толкова малко, че туземците предпочитаха и най-ненужната дреболия не само пред един пирон, но и пред всяко друго желязно сечиво. При това изглежда, че този най-полезен от всички метали не липсва тук, поне ние намерихме на много места в залива Меркурий един пясък, който съдържаше желязо, докарано там от малки поточета, а това сочи за наличието на железни руди във вътрешността.