Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (21) (Корабни дневници)

Човекоядци и крадци на деца

Реших да карам край брега до 40 или 41 градуса ширина и след това да се върна. Срещнахме няколко канута, едно от които дойде толкова близо до нас, че можахме да поканим екипажа му да се качи при нас на борда. Хората се отзоваха на нашата покана и бяха извънредно усърдни при търгуването. Тъй като искаха да имат все повече и повече, те ни продадоха всичко, каквото имаха в своето превозно средство, включително и оръжията и греблата си, даже и тези, които им бяха съвсем необходими. Така имахме възможност внимателно да изследваме мечовете им. Те бяха с къса дръжка. Синият талк, от който са направени, е шлифован и от двете страни. Този меч се нарича пату-пату и е създаден за бой от близко разстояние; разбира се, той с един-единствен удар може да разцепи и най-здравия череп. Не всички посетители ни напуснаха, трима останаха на борда. В началото те съвсем не предполагаха, че прохладният вятър, който задуха, ще ги отнесе далеч от родината им; след това обаче много се уплашиха, когато видяха къде се намират. За тяхно щастие на другата сутрин срещнахме две канута, които ги приеха. Впрочем те не им се довериха веднага и имахме възможност да се убедим, че там наистина цари отвратителният навик на човекоядството. В началото не искахме да повярваме това, което ни разправяха, тъй като младите хора често преувеличават.

Ние се намирахме пред един нос, който заради формата му нарекох Кейп Тейбл. Той е доста висок, завършва с остър ъгъл и горе изглежда съвсем плосък. Недалече лежи малък остров, най-южната земя, която видяхме. Нарекох го Портленд, защото извънредно много приличаше на едноименния остров в Ламанш. Когато пътувахме край брега, както на сушата, така и на острова, виждахме голям брой туземци. Забелязахме също така и обработени полета.

През следващите дни срещнахме канута, като пътуващите в тях се държаха ту приятелски, ту неприятелски. Колко беше необходимо да бъдем нащрек, се разбра, когато един ден попаднахме на неравно и скалисто дъно. От движенията на нашия кораб туземците вероятно са заключили, че сме в опасност и към нас бързо тръгнаха пет канута, пълни с въоръжени бойци. Едва когато гръмнахме с оръдието, те се уплашиха. Друг път на един главатар, който пътуваше в кану и носеше на рамената си една черна кожа, предложих в замяна парче плат. Той поиска да му дам първо моята стока, хвана я и избяга с плата и кожата. Тъй като той остана ненаказан, неговите спътници отидоха в нахалството си толкова далече, че издърпаха в своето кану малкия Тайето, слугата на Тупио. Бяхме много озадачени как да вземем обратно бедното момче, тъй като изстрелите ни можеха да засегнат не само преследвачите му, но и него. Когато един от тях падна, в първата си уплаха останалите пуснаха Тайето. Той без колебание се хвърли в морето и достигна кораба. Нарекох мястото, където се случи това, Нос на похитителите на деца.

На 17-ти октомври използувах надигащия се вятър, за да се върна, тъй като в тази посока вече не можех да разчитам на подходящо пристанище. Затова нарекох високия и кръгъл връх, състоящ се от скали, Нос на връщането.