Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (163) (Корабни дневници)

Разбойнически намерения

След като им хвърлихме подаръци, те се отдалечиха. Двама се качиха на малка лодка и се скриха наблизо, по всяка вероятност за да крадат през нощта, ако нямаме добра охрана. Когато ги открихме, те изчезнаха. Вероятно бяха избрали ранния час, за да ни изненадат по време на сън, но ние вече бяхме опънали платна на път към по-добре защитения залив и те ни последваха натам. Бурята, която започна скоро след това, ми попречи да вляза във връзка с тях.

На следния ден те се появиха между един и два часа сутринта. Когато видяха, че очакванията им не се оправдаха, те дойдоха на палубата, където трябваше да ги наблюдаваме много внимателно, ако не искахме да бъдем окрадени. Един от тях, мъж на средни години, имаше интересни черти на лицето и по-късно се оказа, че е техен главатар. Облеклото му се състоеше от кожи на морски видри и главата му бе покрита с шапка, украсена с небесносини мъниста. Всички искаха да получат желязо, но само парчета дълги от осем до десет инча. Тъй като отказваха да вземат от по-малките, от търговията ни нищо не излезе, защото от този артикул ни бе останало малко. Остриетата на някои от техните копия бяха направени от желязо, другите от мед.

По време на това посещение един от тях, който преди това бе отишъл на „Дисковъри“, бързо загреба към нас, подвикна им нещо и те го последваха. Помислих, че този пратеник бе забелязал на другия кораб неща, които бяха по-подходящи за разменна търговия, но скоро ще видите, че се заблуждавах. Този индианец бе шпионин, който погледнал във всички прозорчета на „Дисковъри“, не забелязал никого другиго, освен стражевия офицер с двама моряка и поради това бил насърчен от мисълта със своите спътници да ограби кораба на капитан Клерк. Това бе намерението, което ги заведе натам.

Те безцеремонно се качили на борда, извадили ножовете си, заплашили стражата и започнали да търсят неща, годни за задигане. Първото, което видели и хвърлили в едно от своите канута, било кормилото на една от лодките. Не им останало време да изберат и нещо друго, защото на палубата се появил целият екипаж на „Дисковъри“, въоръжен с ножове. Като ги видели, нашествениците се оттеглили в канутата си спокойно, като че ли нищо лошо не са направили. Капитан Клерк видял, че посетителите на кораба показват на останалите в лодката колко по-дълги от техните са ножовете на моряците.

От „Дисковъри“ те се върнаха при нас. Междувременно бях изпратил една лодка, за да измери дълбочината, и те загребаха към нея, а не към нашия кораб. Офицерът на лодката, която забеляза това движение, почна да се оттегля към нас и всички канута започнаха да го преследват. Едва екипажът на лодката се бе качил на борда, когато в нея скочиха неколцина индианци и заплашиха с копията си двамата останали там часовои. Те отвързаха въжето, с което лодката бе вързана за „Резолюшън“, и понечиха да я вземат на буксир. Сега забелязаха, че се готвим да предприемем контрамерки и побързаха да се върнат в канутата си. При това ни кимнаха, че трябва да оставим оръжията си и проявиха спокойствие, като че ли нищо не бяха сторили. Не доказват ли тези случаи, че им е непозната употребата на огнестрелните оръжия? Биха ли се качили на един голям кораб и биха ли нападнали нашата лодка под дулата на оръдията ни, ако им бе известно смъртоносното действие на барута и оловото?

Повечето от тукашните жители бяха средни на ръст. Малцина от тях могат да се нарекат хубави, а всички изглеждат пъргави и искрени. Имаше няколко млади жени с приятна външност, полът на които личеше по по-нежните им черти. Всички носят кожи. Краката и бедрата обикновено са голи, при някои видяхме чорапи от кожа, които стигаха до половината на бедрото, а ръкавици от мечешка кожа рядко липсваха. Шапките им — от слама, дърво или тюленова кожа — бяха във формата на тъп конус. Оръжията, ловните им и риболовни уреди бяха като тези на ескимосите и гренландците. Храната се състоеше главно от риба и месо. Те не само при ядене са чисти и не нарушават благоприличието. В лодките им винаги стояха съдове със сняг, който те лакомо гълтаха. Вероятно не им е толкова трудно да съхраняват този сняг, колкото да вземат със себе си съдове с вода.