Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (7) (Корабни дневници)

Квадрантът е откраднат

На 2-ри май искахме да монтираме нашия квадрант — той липсваше. Инструментът, който ни беше незаменим за работата, бе опакован и поставен в една палатка, в която никой нямаше право да влиза и пред която непрекъснато стоеше часовой. В първия момент предположих, че нашите хора са помислили, че в калъфа има пирони или други предмети, предназначени за разменна търговия с туземците, и са извършили кражбата, затова заповядах основно да претърсят кораба. Квадрантът го нямаше там и следователно беше на острова. Господин Бенкс, който имаше най-голямо влияние върху таитяните, реши да проведе следствие. По пътя той срещнал Тубараи, който взел три сламки и ги поставил на ръката си във формата на триъгълник. Така стана ясно, че крадецът е някой туземец. Тубараи повел нашия приятел и двамата му придружвачи и във всяка колиба питал за крадеца. Накрая четиримата се изкачили на една планина, от която видели една много отдалечена постройка. Там живеел крадецът, който бил заложил живота си, за да притежава квадранта, и, разбира се, искал да го запази. Нашите приятели се озовали в доста обезпокоително положение, сами между туземците и отдалечени от кораба. Те обаче твърдо продължили пътя си. Когато достигнали оная колиба, били заобиколени от много хора, които плътно се притискали към тях. Господин Бенкс решил, че трябва да покаже един от своите пистолети и това подействувало. Туземците отстъпили и отсега нататък се държали по-далече. Откраднатият квадрант бил върнат, като се изключи стойката и някои други лесно заместими части.

Едно недоразумение, което беше във връзка с този случай, доведе до арестуването на Тутаха. След като въпросът с обидата към могъщия главатар бе уреден с поднасянето на брадва и други дребни подаръци, получихме от него покана за един празник. Той ни поведе към едно място, оградено с бамбукови колове, високи три фута, и определено за бойни игри.

В началото на арената излязоха десет-дванадесет борци, облечени само с по един пояс. Те дълго обикаляха с наведени погледи. След тях излязоха техните противници и започнаха предизвикателствата. Те се състояха в това, че борецът, който си бе избрал противник, слагаше върха на пръстите на гърдите си и бързо движеше лакът нагоре-надолу. Ако другият повтореше тези знаци, то предизвикателството се смяташе за прието.

Борбата започна. Като се изключи първият момент, физическата сила решаваше всичко. Всеки се стараеше да хване противника си за бедрото или ако това не му се удадеше, за ръката, косата, пояса или някъде другаде. Борещите се се вкопчваха един в друг без ловкост и грация, докато единият от атлетите използуваше някой благоприятен момент или по-голямата си сила и хвърляше другия на земята. Когато борбата завършваше, старците поздравяваха победителя с няколко думи, които множеството, пеейки, повтаряше. След всяка борба представлението се прекъсваше за момент, после излизаше друга двойка. Ако след едноминутна борба никой не биваше хвърлен на пода, двамата борци се оттегляха заедно, и техните приятели ги разделяха. През цялото това време една друга група изпълняваше танци, които също не траеха повече от една минута.

На 12-ти май с особени церемонии ни посетиха две знатни дами. Когато те се появили, господин Бенкс бил на входа на укреплението и се занимавал с разменна търговия. Казали му, че трябва да тръгне срещу тях, но да се спре на разстояние от петнадесет крачки. Един таитянин шест пъти отивал от господин Бенкс до дамите и се връщал отново, като всеки път му носел едно бананово клонче. След тази церемония друг един слуга донесъл една бала плат и го разпрострял на земята. След като платът станал на три ката, едната от жените, на име Уратуа, която бе по-високопоставена от другата, пристъпила на килима, вдигнала си роклята до пояс и минала три пъти по него с най-сериозното и невинно лице на света. Това било направено още два пъти, и то винаги след като били разпростирани по три нови бали. Накрая господин Бенкс получил плата като подарък и двете дами беседвали с него още един час.

Същото поведение, което по-късно наблюдавах и при една друга жена, ме кара да предполагам, че разголването е знак на почит. Срамът в нашия смисъл е непознат на Таити и за тях девствеността няма никакво значение. Баща на семейство често предлага на чужденците своите сестри или дъщери и съпружеската невярност се наказва само с няколко остри думи или леки удари. На тези острови свободата на нравите е по-голяма, отколкото при които и да било други народи. Че млади момичета танцуват най-буйните танци не е толкова лошо, колкото това, че има общества, в които всички жени са общи и че децата, които произлизат от тези животински смешения, биват убивани. Аз знам това от самите членове, които никак не се срамуваха, че принадлежат към такъв един съюз, а, напротив, бяха много горди от това.

Една неделя поканих уважавани в Таити личности да присъствуват на нашата божествена служба. Повечето от тях си отидоха, но някои останаха и седнаха до господин Бенкс. Те сядаха, ставаха или коленичеха, щом като техният съсед заемаше такова положение. Чувствуваха, че сме заети с нещо сериозно и важно, и правеха знаци на туземците пред укреплението да пазят тишина. Обаче, след като божествената служба свърши, те не поставиха нито един-единствен въпрос и избягнаха да чуят нашите обяснения. Следобед те ни показаха своите церемонии, които обаче бяха от съвсем друг род. В присъствието на много хора от двата пола едно младо момиче и един младеж извършиха жертвоприношение в чест на богинята на любовта. Разказвам това във връзка с многообсъждания въпрос, дали срамежливостта почива на естествен инстинкт. Ако наистина е така, как тогава е възможно на Таити този инстинкт напълно да липсва?