Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (6) (Корабни дневници)

Построяваме укрепление и обсерватория

Време бе да помислим за построяването на укрепление и обсерватория и ние избрахме на североизточния нос на залива една част от брега, която беше подходяща за наблюдаване преминаването на Венера пред слънчевия диск и едновременно с това можеше да бъде защищавана с корабните оръдия. Туземците и нашият стар приятел Оухау придружиха мен и моите хора. Дадох им да разберат, че имаме нужда от това място, за да спим тук няколко нощи, и те, изглежда, нямаха нищо против това. Когато работите започнаха и аз теглих една черта, която те нямаха право да прекрачват, те мирно седнаха на земята от другата ѝ страна и започнаха да ни гледат.

Тогава напуснах моите хора, за да предприема във вътрешността на острова разходка, за която взех със себе си само няколко спътници.

Не бяхме отишли далече, когато от брега чухме изстрели. Побързахме да се върнем в лагера; туземците бяха избягали. Разказаха ни следното: неочаквано един от таитяните се нахвърлил върху часовоя, свалил го на земята, взел му оръжието и побягнал. В момента на първата изненада или пред страха от нападение офицерът заповядал на своите хора да стрелят в гъстата тълпа зрители. За щастие, освен крадеца, когото един куршум свалил на земята, никой друг не бил ранен или убит. За да попреча на друг такъв трагичен случай, строго забраних да се стреля по крадците. Аз не можех да предоставя на моите войници правото на живот и смърт, от което те биха се ползвали по свое усмотрение. В Англия крадците ги бесят, но според мен това не беше основание на Таити да ги разстрелват.

На другия ден ми се стори, че е основателно опасението ми, че туземците ще прекъснат общуването с нас. Само малко хора се показваха на брега и никой не се приближаваше до кораба. Даже Оухау, този верен привърженик, ни бе напуснал. Все пак, когато загребахме към брега, дойдоха около тридесет души, които ни продадоха плодове и бяха също така приятелски настроени, както по-рано. През следващия ден се появиха нашите двама главатари, Тубараи и Тутаха, не както по-рано със зелени клони, а с цели млади дървета и всеки от тях с по едно опечено прасе като подарък или откуп.

На 18-ти април започнахме да строим нашия форт. Тъй като почвата беше песъчлива, трябваше да укрепим окопите с колове и фашини. Доставихме си дървен материал от съседната гора, но обезщетявахме туземците за всяко дърво, което отсичахме. Валовете на нашето укрепление бяха високи четири фута и половина. На най-слабата страна поставихме едно четирифунтово оръдие. Освен това фортът беше защитен от шест каменни мортири, които можеха да обстрелват единствените два подстъпа. Гарнизонът заедно с офицерите се състоеше от четиридесет и пет души. На стражите бе заповядано да бъдат много бдителни.

Изглежда, че Тутаха упражняваше най-висшата власт, макар да не беше крал. Един ден Молиньо, който бе участвувал в пътуването на „Делфин“, забеляза между хората в палатката на господин Бенкс една жена, която скромно седеше между останалите; той ни уведоми, че това е Оберера, която при пребиваването на Уолис се е смятала за кралица на острова. Тя изглеждаше около четиридесетгодишна и чергите ѝ издаваха следи на минала хубост. Беше със светла кожа, висока на ръст и здрава, очите ѝ излъчваха разбиране и разум. Когато научих за високия ѝ сан, аз я поканих заедно с нейните придружители на кораба и я дарих с различни предмети, между другото и с една кукла, която ѝ хареса повече от всички други подаръци. На връщане към форта ни срещна Тутаха, комуто не беше присърце нашето внимание към Оберера, и ѝ завиждаше най-вече за куклата. За да му угодя, му предложих една брадва; той обаче предпочете кукла, за да има точно същия подарък като Оберера.

Когато на другия ден господин Бенкс в един сравнително късен час отиде при Оберера, за да ѝ засвидетелствува почитанието си, тя още спяла. Той мислел, че има право да я събуди и пристъпил към нейното легло. Колко се учудил, когато видял, че до нея лежи един млад мъж на двадесет и пет години! Объркан, той бързо се отдръпнал назад, но скоро чул, че всички знаят за тази любовна връзка и я намират за съвсем в реда на нещата.

Скоро след това се случи един комичен инцидент. Проявявайки явни признаци на ужас, Томио се втурна в лагера и изстена, че мъжът ѝ умрял. Той бил се отровил с някаква храна, която му бил дал един моряк. Бенкс веднага тръгна на път и намерил бедния Тубараи наистина много слаб и немощен. Донесли му един грижливо сгънат лист, в който била сложена отровата. Той изследвал веществото — било тютюн. Тубараи го бил получил от един от моряците. Тъй като видял, че нашите хора дълго държат тютюна в устата си, той помислил, че го ядат. И така, той го сдъвкал и го глътнал. Това било отравянето, чието действие било бързо ликвидирано с помощта на малко кокосово мляко. За миг тъгата на главатаря и на неговото семейство се превърнала в буйна радост. Ние често наблюдавахме подобни бързи преходи от едно настроение в противоположното. Тези обикновени хора са като децата. Равнодушни към спомените от тяхното минало и безгрижни за бъдещето, всяка смяна в настоящето живо ги засяга, те много бурно се отдават както на тъгата, така и на радостта и са само огледало на момента.