Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (22) (Корабни дневници)

Срещи с приятели и врагове

На 20-ти октомври бяхме посетени от туземци и най-сетне имахме възможност да си набавим така необходимата ни вода за пиене. Те знаеха за събитията в Залива на бедността и затова накарах Тупиа да им обясни какво търсим при тях. Подарихме им няколко лакти платно и един пирон и това ги настрои съвсем приятелски. Наистина те не оцениха значението на пирона, но толкова повече им хареса платното. Заведоха ни до един залив, където имаше две поточета. Приятелското, даже почтително държане на тамошните жители ни даде възможност, докато черпехме вода, да разучим техните нрави и обичаи. Господата Бенкс и Солъндър пребродиха околността, без да взимат обичайните предпазни мерки. Те събраха цветя, застреляха изключително красиви птици, посетиха много колиби, жителите на които непринудено им показаха всичко, каквото те желаеха. Понякога туземците се хранеха, без да се смущават от нашите приятели. В това време на годината храната им се състоеше от риба, с която вместо хляб ядяха корените на един вид папрат; през другите годишни времена те вероятно имат прекрасни зеленчуци. Що се касае до питомни животни, при тях видяхме само грозни кучета. Господин Бенкс изследва много от техните насаждения, които бяха разпределени съвсем равномерно в лехи и обработени така добре, както и най-добре гледаните наши градини. Размерът на насажденията бе различен. Всеки участък бе заобиколен от ограда, която обикновено се състоеше от така гъсто преплетена тръстика, че и за мишка би било трудно да се провре през такава плетеница.

На един от островите Фиджи днес

При татуиране

Характерен тропически пейзаж на Таити

Полинезийска дъсчена лодка, украсена със седеф

Населен бряг на лагуна на един коралов остров

Още Кук съобщава за чара и грацията на таитянските момичета

Туземец с клечка през носа

Село на един остров в Южното море

На брега на Раиатеа

Жените си боядисват лицата с червена охра и растително масло. Този грим покрива бузите и челото им и във влажно състояние при докосване лесно се отделя. Носовете на някои наши хора твърде очебийно показваха, че се е получило много приятелско общуване. Тукашните жени са също така кокетни, както и европейските модаджийки, и на младите момичета, изглежда, не им липсва разпуснатост. Мъжете обикновено не си боядисват тялото, но видяхме един, който си бе натрил не само тялото, но и дрехите със суха охра и държеше в ръката парче суха боя, с която веднага поправяше тази украса, щом тя някъде се повредеше. Тук туземците не са толкова чисти, както на Таити. Климатът е твърде студен, за да могат да се къпят всеки ден. В замяна на това видяхме — нещо, което никъде досега не бяхме забелязали — че във всички дворове има нужници, а някои признаци сочеха за това, че е общоприето нивите да се торят.

В един залив се снабдихме с вода. Туземците бяха така миролюбиви, че можехме безгрижно да се движим всред тях. Къщите им в долините бяха празни, защото в това време на годината те живееха в планините в палатки, които са построени много разумно. На гредите на най-голямата от тези къщи, която не бе завършена, видяхме обработени, но направени със странен вкус скулптури, спирални линии и разкривени човешки лица. Канутата бяха по-големи, отколкото бях виждал дотогава, и разточително покрити със скулптури. На една от планините се нижеше един от онези редове от колове, които вече на няколко пъти ни бяха правили впечатление. Господин Бенкс изкачи тази планина, въпреки че тя бе доста отвесна. Коловете били високи около шестнадесет фута и разположени в два реда на разстояние шест фута един от друг. Всеки кол бил отдалечен от другия на десет фута и имало нещо като покрив, направен от пръти. Коловете, край които имало ров, се точели отстрани на хълма в извита линия, дълга сто ярда. Но при посещението на господин Бенкс не можа точно да се изясни какво е предназначението на тези строежи.

По наша молба туземците подхванаха своите войнствени песни. Жените им пригласяха, като ужасно си кривяха лицата, плезеха си езиците и в такт издаваха ужасен вой. Един по-възрастен мъж ни показа как те използуват своите единствени оръжия, копието и пату-пату. Аз вече описах това оръжие, което е по-скоро брадва, отколкото меч. Копието е направено от много твърдо дърво, изострено на двата края и на дължина от десет до четиринадесет фута. Мъжът тръгна с гневни гримаси към един дървен блок, който представляваше врага, размаха копието и го метна. След като улучи врага си, той се хвърли върху него и с пату-пату му нанесе много удари с такава сила, че един-единствен би бил достатъчен да разцепи черепа на вол. Тъй като след като хвърли копието, мъжът нанесе толкова много удари, нашите офицери заключиха, че този народ не оставя жив нито един враг.

Между тези туземци имаше и един свещник, с когото Тупиа води научен разговор по религиозни въпроси. Те, изглежда, бяха напълно единодушни в своите схващания, което не се случва често на нашите най-добри теолози. Без съмнение Тупиа беше по-учен, защото другият го слушаше много внимателно. След като приключиха дебатите по най-важните верски въпроси, Тупиа попита своя колега дали те наистина са човекоядци. Този потвърди това, но прибави, че ядат само врагове, убити в боя.

Всичко, което можахме да получим в замяна на нашите мъниста и стъклени шишета, се състоеше в риби, сладки картофи и няколко дреболии, които пазарихме от любопитство. Между тях имаше и един пумпал, който беше съвсем като играчките на нашите деца и се привеждаше в движение също с камшик. Единствените четирикраки, които имаше, бяха кучетата и плъховете, но и от тях не видяхме много. Този народ, подобно на таитяните, яде своите кучета и носи козината им като кожух.

Аз изкачих много планини, за да добия общ поглед върху страната. Но щом достигнех някой връх, додето стигаше погледът ми, не виждах нищо друго, освен още по-високи планини, които се изкачваха една върху друга. Горе по тези височини не расте нищо друго, освен папрат, но склоновете са покрита с гъста гора и храсталак; между тях има ниви.

На 30-ти вдигнахме платна и отплувахме в северна посока. Нашите срещи с канутата на туземците протичаха в повечето случаи неприятелски. Тъй като исках да избягвам боя, опитвах се да ги уплаша. Пушечните изстрели не оказваха никакво въздействие и, изглежда, още повече ги ожесточаваха; но изсвистеше ли над тях оръдеен снаряд, те веднага побягваха. На всяка страна на едно от канутата имаше по шестнадесет гребци, а екипажът бе общо от шестдесет гребци. Случваше се да бъдем нападнати с градушка от камъни, а друг един път туземците, които отговориха с предизвикателни викове на нашите умишлено неточни изстрели, тържествено ни дадоха да разберем, че на другата сутрин ще се върнат с подкрепления и ще ни нападнат. Това привидно рицарско поведение не бе нищо друго, освен военна хитрост. Те искаха да приспят нашето внимание и дойдоха не на сутринта, а през нощта и, разбира се, ни намериха нащрек.

На 3-ти ноември влязохме в един залив, където на 9-ти наблюдавах преминаването на Меркурий. Затова го нарекох Залив на Меркурий. В задната част беше устието на една река, край която изминах една миля. По течение тя беше по-широка, отколкото при вливането си в морето.

На земята около залива има само папрат и други растения, които виреят на бедни почви. Но освен това има по-добри места, които биха давали добри реколти, ако се обработват. Но такова нещо няма: в целия залив видяхме само едно-единствено насаждение с тикви и сладки картофи. Жителите са многобройни, но живеят по-мизерно, отколкото на юг. Те имат по-малки канута без украшения и спят под открито небе, като мъжете лежат в полукръг около жените и децата, а оръжията им са до тях. Хранят се с риби, птици и корени.