Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (171) (Корабни дневници)

Лов на моржове

Към седем часа вечерта на борда имаше вече седем от тези животни. Дотогава мислехме, че това са морски крави и бяхме разочаровани, когато разбрахме грешката си. Моряците, които вече няколко дни се радваха на предстоящото вкусно ядене, не скриваха неудоволствието си. Те нямаше да разберат истината, ако двама измежду тях, стари пътешественици до Гренландия, не им бяха обяснили, че това са моржове, които никой не яде. Все пак ние ги ядохме, докато се свършиха, и малцина бяха тези измежду нас, които не ги ядяха с по-голямо удоволствие, отколкото нашето солено месо.

Тези животни живеят по леда на стада от по няколкостотин и се излежават наоколо като свине. Със силния си глас те нощем при мъгливо време ни известяваха за приближаването на леда, дълго преди да го видим. Никога не намерихме някое стадо да е заспало цялото, винаги няколко стояха на стража и те събуждаха спътниците си при приближаването на лодките ни. Предупреждението се препредаваше и за кратко време цялото стадо се събуждаше. Но обикновено те побягваха едва след като дадяхме няколко изстрела, като в голямо безредие се хвърляха в морето. Животните, които не убивахме с първия изстрел, обикновено губехме, даже и да бяха смъртно ранени. На нас ни се стори, че не са толкова опасни, колкото ги описват някои автори. Изглеждат по-лоши, отколкото са в действителност. Вярно е, че ни преследваха многобройни стада и идваха близо до лодката, но щом гръмнеше изстрел или даже ако някой само се прицелеше, те се потопяваха. Женските защищаваха малките си както във водата, така и на леда с извънредно голяма упоритост.

Пак поехме към азиатския бряг, който във всяко едно отношение приличаше на американския. Край морето земята е ниска, а към вътрешността се въздига нагоре. На нея нямаше дървета, нито даже сняг, но бе покрита с един мъх, който ѝ придава кафеникав цвят. В низината между морето и хълмовете едно езеро се простираше, додето ни стигаше погледът. На 68 градуса и 56 минути северна ширина имаше стръмен и осеян със скали нос, на който дадох името нос Норт. (Според г-н Форстер не в смисъл на „Северен нос“, а на името на лорд Норт.) Оттам брегът се простира право на запад, защото на север, където хоризонтът бе напълно свободен, не забелязахме абсолютно никаква земя. За да проверя това, исках да заобиколя носа, но поради неблагоприятното време, трябваше да се откажа. Тъй като вятърът стана по-студен, появи се мъгла и почна да пада сняг, аз се отправих към югоизток, за да не бъда ненадейно изненадан от напиращия лед.

Годишното време бе толкова напреднало, зимата бе предстояща и трябваше да се очаква заледяване, така че не би било умно през тази година да направя нови опити да стигна до Атлантическия океан.

На първо място трябваше да потърся място, откъдето бих могъл да взема дърва и вода. Ако това ми се удадеше, оставаше да помисля как да прекарам зимата, така че да постигна резултати, полезни за географията и корабоплаването и освен това през следващото лято да бъда в състояние с нови сили да се върна да търся северозападния морски път.