Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (111) (Корабни дневници)

Към Новите Хебриди

Нашата придобивка от престоя ни на Тана бяха само няколко гозби с риба и един малък запас от диоскорея, който обаче трябваше да бъде пазен за болните. По този въпрос не можех да правя никакви отстъпки, тъй като преди всичко исках да изследвам от навигационна гледна точка островната група, която бях нарекъл Нови Хебриди.

Затова на 20 август най-напред се отправих към остров Еронан, който е отдалечен от Тана на дванадесет морски мили и се състои от висока столова планина. Приближих се до него толкова, колкото бе необходимо, за да го разгледам. Облагоприятствувани от прохладен вятър, на 22 август ние вече плувахме край брега на Ероманго и преди залез-слънце стигнахме до Сандвичевия остров, като тук срещу нас видяхме един по-плодороден и по-залесен бряг от този на северната страна.

През нощта нашето пътуване протече толкова бързо, че на сутринта съзряхме островите Апи и Амбрим и скоро след това заплувахме край югозападния бряг на Маликоло. И от тази страна островът е богат с красиви горски масиви, а от пушека, който се издигаше навсякъде, можеше да се предположи, че населението е голямо. На двадесет и четвърти бяхме навлезли сравнително дълбоко в протока, който Бугенвил е открил между Маликоло и един втори остров, разположен по на север.

Този остров е значителен по размери и е висок и планинист. На западната страна на залива, в конте хвърлихме котва, можеха да се видят много туземци. През този ден те още не се осмеляваха да дойдат на кораба, но на следната утрин до нас доплуваха три лодки, всичките зле направени и с триъгълни платна. Във всяко едно от тях седяха четирима-петима мъже, почти съвсем голи, по-големи и по-силни от жителите на Маликоло, с вълниста коса и къдрава брада. Повикахме ги и им подарихме пирони и други дреболии. Едно зелено клонче от пиперово дърво бе всичко, с което те можаха да ни отвърнат. Когато им заговорихме, те не ни разбраха, но когато един от нас започна да брои на наречието на Островите на приятелството, те го прекъснаха и продължиха да броят на същия език до десет.

Тъй като те, изглежда, нямаха някое наименование, което да се отнася за целия остров, аз оставих името Теира дел Еспириту Санто. За мен нямаше никакво съмнение, че това бе откритата от Квирос земя и че ние сме хвърлили котва в същия залив, който той бе нарекъл Свети Филип и Свети Яго. Всичко, което той казва за хубостта и плодородието на острова и за обширността и удобството на залива, напълно съвпада с видяното от нас.

След като четиридесет и шест дена изследвах архипелага на Новите Хебриди, аз не можех да остана по-дълго. Исках да предприема още едно пътуване на юг, а най-подходящото годишно време вече наближаваше. При всички случаи можех да намеря почивката, от която моят екипаж се нуждаеше, едва в Нова Зеландия. Обаче това неудобство не можеше да се избегне, защото на Тана бях разбрал, че жителите на Новите Хебриди не могат да ни предложат нищо. Бяхме пътували три дни, когато направихме едно важно откритие.