Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (158) (Корабни дневници)

Посещава ни един голям главатар

Това, което видяхме от земеделието, показва, че туземците съвсем не са новаци в тая област. Вече споменах за една долина, която не е нищо друго, освен плантация за корени таро и плодни дървета, към които тук се отнасят с голямо внимание. Засадените със сладки картофи, захарна тръстика и банани полета, които се срещат на почвите, разположени по нависоко, са подредени също така правилно.

Колкото и жителите на Атуи да са изкусни във всичко, което има връзка с обработването на земята, всеки поглед, който хвърляхме на техния остров, ни показваше, че би било възможно много по-интензивно използуване на почвата и тук би могло да живее три пъти по-голямо население. На повечето от местата, които сега пустеят, почвата е също така добра, както и на обработените полета.

Не видях нито един що-годе значителен главатар. Според твърденията на жителите в Атуи има неколцина, към които изразяват страхопочитанието си, като се хвърлят на земята по очи. Не знам дали не се показаха от страх или пък отсъствуваха. Когато бях напуснал Атуи, един от тези големи мъже се появил и посетил капитан Клерк на „Дисковъри“. Той дошъл с двойно кану и подобно на кралете от Островите на приятелството не обърнал никакво внимание на лодките, които се озовали на пътя му. Направо ги потопил, без даже да опита да избегне сблъскването. Нещастниците от малките плавателни съдове не били в състояние да се спасят от голямото кану. Та те не можели да помръднат, тъй като трябвало да лежат по лице, докато главатарят отмине. Хората от свитата му издърпали претърпелите корабокрушение на кораба и ги поставили на задната палуба. С това задълженията им не се изчерпали, те се хванали за ръце и образували около главатаря кръг, в който нямал право да влезе никой, освен капитан Клерк.

Този главатар се наричал Тамахано, бил млад и обвит от главата до краката с плат. Придружавала го млада жена, вероятно негова съпруга. Капитан Клерк му подарил различни неща и като ответен подарък получил дървена чаша, поставена върху две изрязани човешки фигури. Тази резба, както по замисъл, така и по изпълнение притежавала художествени качества. Капитан Клерк не можел да убеди главатаря нито да влезе в каютата, нито да напусне мястото, което си бил избрал в първия миг. След като останал един час на „Дисковъри“ той заповядал да го отнесат обратно в кануто му. Върнал се на брега, където всички туземци го посрещнали със същите почести, които му отдавали в морето.

Ние за твърде кратко време бяхме в допир с туземците, за да можем да кажем каква форма на управление съществува на тези острови. Вероятно е, че войните на Атуи са явление също така често, както и на Дружествените острови и тези на приятелството.

Освен копията населението има едно оръжие, което по-рано никъде не бяхме срещали и за което не говори никой от мореплавателите, посетили тези морета преди нас. То прилича на ханджар, дълго е около фут и половина и е заострено на единия, а понякога и на двата края. Закрепва се на ръката с въже. Използува се в ръкопашен бой и с него много добре може да се прободе врага. Заострените от двата края заслужават названието двойни ханджари; с тях се удря във всички посоки, а дръжката се намира в средата.

Обичаите в Атиу приличат на тези в Таити, но още по-поразително е сходството в езиците. В действителност може да се каже, че двата острова говорят дума по дума същия език.