Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (28) (Корабни дневници)

Ние спечелихме доверието им

По всичко изглежда, че характерът на мъжете и жените е мек и общителен. Един към друг те се отнасят нежно и с любов. Към враговете си са непримирими. Може би изглежда невероятно, че са чести войните в една страна, където победителят има толкова малко изгода и че едно толкова кротко, миролюбиво население така често враждува със съседите си. Обяснението не е далеч от ума. Главната храна е рибата. Но не през всяко време на годината могат да се доставят достатъчни количества. Племената от вътрешността — ако има такива — и даже тези на брега понякога се изправят пред опасността от гладна смърт. В тяхната страна няма нито говеда, нито свини, нито овци или кози, питомни птици не притежават, а не знаят начин да ловят диви птици в достатъчни количества. Като се изключват техните кучета, те притежават само гореспоменатата храна и когато и тя липсва, вероятно изпадат в страшно бедствено положение. Така инстинктът за самосъхранение ги тика към война и с това може да се обясни и ужасният им обичай да ядат хора. От само себе си се разбира, че и отмъщението е повод за враждуване.

Навикнали да воюват и виждащи във всеки чужденец враг, те ни нападаха при всеки удобен случай. Докато не познаваха нашето превъзходство, за тях бе от значение само численото надмощие. Ако в това отношение предимството бе на тяхна страна, те смятаха любезността ни за малодушие. Обаче, след като се запознаха с нашите страхотни оръжия и видяха колко рядко ги употребяваме, те станаха наши приятели и ни оказваха голямо доверие. За отбелязване е, че никога не постъпваха нечестно, след като веднъж започвахме да общуваме приятелски.

Докато при хората от Таити нямаше и следа от срам, при новозеландците беше иначе. Жените бяха недостъпни, а ако склоняха, в такъв случай семейството трябваше предварително да даде своето съгласие.

Вече казах, че новозеландците не са толкова чисти, колкото таитяните, защото климатът не им позволява да се къпят всеки ден. Най-противна беше мазнината, с която натриват косата си. Тази омазнена коса се прилепва около главата, а отгоре образува вързоп, в който се пъхат птичи пера. Жените понякога носят косата си къса, понякога я спускат над рамената си.

За татуирането и намазването с охра вече стана дума. Облеклото на новозеландците е извънредно любопитно. То се състои от листата на местния вид коноп, които се разрязват на три или четири ивици. Когато изсъхнат, преплитат ги и те образуват една материя, която е нещо средно между рогозка и платно. Върховете на листата стърчат от плетивото. За един комплект облекло са необходими две парчета от този плат, ако можем тук да употребим тази дума. Едното се закрепва с връв около рамената и стига до колената, другото се завързва около хълбоците и стига до земята. Това долно облекло се носи от мъжете само при определени случаи. Ако клекнат на земята, в тази горна дреха те приличат на къща със сламен покрив. Въпреки че това облекло е грозно, то подхожда за начина на живот на хора, които често живеят под открито небе и срещу дъжда нямат никаква друга защита, освен него.