Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (113) (Корабни дневници)

Жените бяха любопитни

Тъй като от местните жители чувахме само имената на отделни местности, аз можех да се възползувам от правото си на първооткривател и нарекох острова Нова Каледония. Отношението на хората от новата страна оставаше все така приветливо. Това, в което можехме да ги упрекнем, бе тяхното безразличие.

Когато правехме излети, те никога не ни придружаваха, когато отивахме към техните колиби и не заговаряхме първи, те също мълчаха и едва ни обръщаха внимание. Жените бяха по-любопитни и често се криеха в храстите, за да ни гледат, като минаваме край тях. Докато мъжете винаги бяха спокойни, те проявяваха вродената на пола им живост. Върху тези нещастни създания бе прехвърлена цялата работа и както ни се стори, те се ползуваха с още по-малко уважение, отколкото на Тана.

През тия дни спуснахме в морето нашия корабен месар, който бе умрял от последиците на едно нещастно падане в един люк. Това бе третият човек, когото губехме; един се бе удавил, вторият бе умрял от водянка.

Веднъж тръгнах по ручея, от който вземахме вода. Планината се издигаше стръмно нагоре, но навсякъде можеше да се намери проходим път.

Близо до върха видяхме няколко забити в земята кола, на които имаше сухи клони, а върху тях бяха разпръснати снопове трева. Туземните ни придружители ни дадоха да разберем, че на това място те предават на земята своите умрели. На знатните се правят по-внушителни гробове. Един от тях представляваше купчина пръст, висока четири фута, заобиколена с ограда. Вътре в тази ограда, в земята бяха забити различни колове, украсени с рогове от тритон (това са големите черупки на един вид охлюв).

От върха на планината аз огледах равнината, разположена от другата страна, която стигаше до морето. Извиващите се ручеи, разпръснатите единични насаждения и жилища, купчините дървета, морето със своите различно оцветени плитки и дълбоки места представляваше разнообразна картина. Но земята от двете страни на планината е малко плодородна, тъй като почвата е твърде скалиста.

Когато се завърнахме на кораба, във всеки негов ъгъл намерихме туземци, които бяха дошли отчасти от любопитство, отчасти за да търгуват. Те бяха достатъчно разумни, за да предпочетат нашите пирони пред останалите неща, а продаваха оръжия и накити. Хранителни продукти от тях не получихме, тъй като на тях самите им липсваха. Между разменените неща имаше и една свирка, единствения музикален инструмент, който видяхме при тях.

Ние можехме да се доверим на туземците дотолкова, че по-младият господин Форстер направи една разходка сам. Песъчлива падина, която от двете стражи била обрасла с повит и благоуханни храсти, го довела до три колиби под кокосови палми. Пред една от тях седял мъж на средна възраст, който с остро парче кварц режел косата на едно младо момиче. В другите две колиби той сварил три жени да готвят. При това те употребявали едно сравнително грубо направено пръстено гърне. От огнището се подавали три остри камъка, върху които било поставено гърнето, така че под него можел да се запали огън. Господин Форстер влязъл в колибата, без да обърне внимание на предупредителните знаци на жените. Плахостта им се увеличавала и накрая те започнали да шарят с пръсти по шиите си, за да му покажат, че ще ги удушат, ако го намерят при тях.