Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (77) (Корабни дневници)

Церемонии при посещения

Следната ни задача бе едно посещение при краля, без чието съгласие не можехме да разчитаме на хранителни припаси. Когато се качих на пинасата с капитан Фюрно и господата Форстер, при нас се струпаха толкова много таитяни, че ние трябваше да ги поканим да се върнат в своите лодки. За това, всеки да пожелае да пътува с нас, не малко допринесе външният вид на нашия плавателен съд. Аз бях заповядал да я пребоядисат и да ѝ направят зелен навес. Ние гребяхме напреко през залива, край морая (гробницата) на Тутаха, която сега бе собственост на новия крал.

На брега, който поради палмите бе сенчест до самото море, стояха много хора, които ни посрещнаха със силни, радостни викове. Поведоха ни към най-голямата група къщи, пред която имаше правоъгълен площад от двадесет до тридесет стъпки, оградени с решетка от тръстика. Вътре в заграденото седеше кралят с кръстосани крака.

Около него седяха много знатни от двата пола, а останалият народ образуваше кръг. Освен разголените плещи на множеството не се забелязваше никакъв друг признак на страхопочитание. Блъсканицата бе още по-голяма, отколкото при нашата среща с Ахеатуа и пръчките на кралските слуги имаха достатъчно работа.

След като подадох моите подаръци, официалната част на срещата можеше да се смята за свършена. Оту, кралят на Таити-Нуе (Голямо Таити) бе на около двадесет и четири години и най-едрият мъж на целия свой остров, защото на височина бе шест фута и три инча. Фигурата му беше едра, но без тлъстини, тялото му хармонично развито, живите му черни очи бяха много изразителни и умни, макар и малко мрачни, което може би бе само признак на плахост. Косата и брадата му бяха черни като въглени. Братята и сестрите му имаха същата коса, която стоеше на главите им като гъста къдрава перука. Най-възрастната му сестра, която този път бе пристигнала сама, вероятно бе около една година по-възрастна от краля, единият от братята бе на шестнадесет, другият — на десет години. Братята и сестрите трябва да си разголват плещите както всички останали и като че ли само един-единствен придворен правеше изключение.

Първото посещение бе чисто церемониално. Като отговор на нашите подаръци ни поднесоха големи късове платно, ухаещи на благовонно масло, които сложиха направо върху дрехите ни, така че едва можехме да се движим. Питаха много повече за моите европейски спътници при първото пътуване, отколкото за бедния Тупиа. Новината за смъртта му бе приета сравнително равнодушно. Най-силно впечатление направи нашият шотландец, който с гайдата си въодушеви всички присъствуващи.

Появяването на Вапаи, стария баща на краля, позабави нашето тръгване. Че на Таити синът се качва на престола преди смъртта на баща си, това знаех от моето първо пътуване. За мен бе ново, че обичаят предписва на бащата същото страхопочитание към кралския син, както и на останалите поданици. Народът бе много почтителен и към Вапаи и кралят му бе определил за местопребиваване същата местност, в която се намирахме и ние.

По време на посещението ни нашите хора бяха разпънали на провлака палатки за болните от „Адвенчър“ и за носачите на вода и дървосекачите. Нашите астрономи се установиха почти на същото място, където с господин Грийн бях наблюдавал преминаването на Венера. Аз прекарах тази нощ в една от палатките.