Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (82) (Корабни дневници)

Към Еуа и Тонгатабу

До 1 октомври пътувахме все на запад и едва през този ден отново видяхме земя. Тя се издигаше над морето, покрита с планини. Тъй като наближаваше да се стъмни, аз заповядах да се свалят платната, при настъпването на деня заобиколих югозападния нос и стигнах западния бряг. Дневната светлина бе още толкова слаба, че през храстите видяхме да блещукат огньовете на туземците.

За кратко време на брега се събраха туземци и неколцина от тях загребаха към кораба. В началото Омай и Хедиди не разбираха езика на тези хора, но когато им обърнахме внимание на сходството на много думи с техния собствен език, те бързо схванаха особеностите на чуждия диалект и започнаха да говорят сравнително свободно. Първият посетител, който дойде на борда, ми подаде един корен от черен пипер и по обичайния начин си потърка носа в моя. Аз му подарих един пирон и така скрепихме приятелството си.

Хвърлихме котва на открит рейд. Щом ни видяха, от брега се отделиха много канута, на всяко от тях имаше до четирима души, които ни предложиха пръстени от черупка на костенурка, куки за въдица от седеф и други подобни. Ние имахме непредпазливостта да ги вземем и последицата бе, че ни даваха малко хранителни припаси, а искаха да ни продават такива неща. Нашият английски плат и ленено платно им хареса, а още повече — железните ни сечива. Бяхме първите европейци, с които те се срещаха, но се държаха така, като че ли бяха свикнали да общуват с търговски народи.

През 1643 г. Абел Тасман не посетил този остров, който той нарекъл Миделбург, а един друг, разположен по на север, който в неговия доклад се споменава под името Нови Амстердам. При туземците Миделбург се нарича Еуа, а Амстердам Тонгатабу. Паралелно на брега на Еуа има коралов риф с различни отвори, които дават възможност на малки лодки да преминават. Побързахме да слезем на сушата, където ни посрещнаха със силни викове. Почти непосредствено до морето земята се издигаше стръмно нагоре и тогава се разпростираше в хубава, обиколена от храсти и дървета поляна, на края на която имаше живописно разположена къща.

Тук бяхме приети приятелски. Подът бе покрит с рогозки. В единия ъгъл бе разгънат плетен параван, който вероятно ограждаше мястото за спане. Покривът бе покрит с бананови листа и се спускаше полегато към земята. Щом седнахме, повече от сто души ни обиколиха и няколко момичета ни поздравиха с песни. Те имаха приятни гласове и си акомпанираха с щракане на пръсти. Когато първите три свършиха, същата проста мелодия бе повторена от други три и накрая се включи и хорът.

Тези гостоприемни хора ни предложиха всичко, от което според тях се нуждаехме. Даже въздухът на този остров бе великолепен и изпълнен с нежен аромат, който в началото не можахме да си обясним. Той струеше от една разположена зад къщата портокалова горичка, цялата цъфнала. Тези портокали в Батавиа и на другите остиндийски острови се наричат грейпфрути. Те са кръгли, големи почти колкото детска глава и са великолепни на вкус. Но тъй като сега не им беше сезонът, имаше само малко узрели плодове.

Още от вида на тази къща и нейната околност си съставихме високо мнение за прилежанието и ума на населението. Вратата бе така направена, че сама се затваряше зад влизащия; градината бе опасана от плетена ограда, над която се издигаше повит с небесносини цветове. Минахме край десет подобни насаждения и всички бяха оградени. Страната изглеждаше като градина. Редуваха се поляни и полета, над които хвърляха сянка кокосови палми, банани, хлебни и грейпфрутови дървета и които бяха прорязани от пътеки.

Жителите на Еуа са по-изкусни в занаятите, отколкото хората от Таити. Въпреки своята простота тяхната музика ни хареса повече, отколкото таитянската. Доколкото видяхме, тук имаше само малко кокошки и свине, а и хлебните дървета, които там дават толкова обилно и превъзходно препитание, тук много рядко се срещаха. Жителите, изглежда, се изхранват главно с банани и различни корени.

На Таити всеки знатен се разпознаваше по по-светлия цвят на лицето и по дебелината си, но тук подобни различия между съсловията не се забелязваха. А и собствеността, изглежда, бе разпределена по-равномерно, поне всички носеха едно и също облекло.

Главатарят на района или на острова се познаваше само по уважението, което всички му оказваха. Мъжете са средни на ръст и добре сложени. Тъй като работят повече, отколкото хората на Таити, мускулите им са по-здрави. Но както и там чертите на лицето им са меки и приятни, само носът им е издаден по-рязко напред и устните са по-тънки. Те имат хубави черни очи, които са големи и огнени дори и при най-старите хора. Носят косата си късо подрязана, а брадата си кастрят с остри мидени черупки.

Обикновено жените са няколко инча по-ниски от мъжете. Горната част на тялото им е хубава и съразмерна; китките и ръцете им са красиво изваяни, но краката и бедрата твърде дебели. Тук не можеха да се видят хубавици, каквито се срещат на Дружествените острови. Цветът на кожата на двата пола е светлокафяв. Мъжете се татуират още по-изкусно, отколкото таитяните, а жените не обезобразяват тялото си по този начин.

Мъжете нямат никакво друго облекло, освен тясна превръзка, която се завива около бедрата. И жените носят подобна превръзка, която се завива около тялото веднага след гърдите и пада до прасците. Както на мъжете, така и на жените често им липсва малкият пръст на едната, а даже и на двете ръце. Както предположихме, касаеше се за самоосакатяване, което трябва да изразява траур за смъртта на някой близък.