Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (47) (Корабни дневници)

Курс към Батавия

Имаше редица съображения против по-дълго пребиваване; за едно заобикаляне на Нова Гвинея не можеше и дума да става. Корабът ми имаше твърде много пробойни, и аз трябваше колкото се може по-бързо да отида в Батавия. И така на 3-ти септември се отправихме на запад. Повечето от островите, които лежаха на нашия път, бяха нанесени неправилно на картата.

На 10-ти видяхме Тимор. Пътувахме край брега и страната бе все планинска, макар и не толкова висока, колкото тези части, които достигнахме най-напред. Обикновено планините се допират до морето. Там, където се отдръпват по-навътре, растат кокосови палми. Къщите са в сянката на перести палми, а обрасли с тръни насаждения се простират до върха на най-близката планина.

Една вечер наблюдавахме на небето явление, което в някои отношения е подобно на Северното сияние, но в други съществено се отличава от него. Видяхме на хоризонта мрачно червеникаво светене, обхватът на което се менеше. Извън това светене, но и през него самото проблясваха ярко обагрени лъчи, които избледняваха и почти в същия миг отново се появяваха. Тези лъчи нямаха вълнообразното и трепкащо движение, характерно за Северното сияние. Представлението продължи до среднощ с ненамаляващ блясък. По това време си легнахме, затова не мога да кажа как завършва това явление.

На следващия ден на запад-югозапад се появи остров (островът Саву, един от Малките Зундски острови), към който се отправихме и до чийто северен бряг, скоро стигнахме. Видяхме къщи, кокосови палми, а също и стада овце. Това беше истинско изкушение, на което ние в сегашното си положение не можехме да се противопоставим, още повече че нашите болни на борда вече мърмореха, че не съм посетил Тимор. Затова исках да опитам да получа от жителите пресни продукти. Господин Гоър, моят втори лейтенант, отплава отсреща с пинасата и спря в един песъчлив залив. Той се срещнал там с няколко островитяни, които сметнал за малайци. Ако не се брои ножът, който носели на пояса си, те били невъоръжени, а един от тях водел магаре. С приятелски жестове те поканили господин Гоър да дойде по-близо до тях, но не им се удало да се разберат.

Когато се завърна, той ни съобщи, че заливът е твърде плитък за нашия кораб. Докато лавирах на необходимото разстояние от брега, той отиде още веднъж на острова, този път с господин Солъндър и взе със себе си пари. Преди да слезе на сушата, появиха се двама конници, от които единият носеше европейско облекло, синьо палто, бяла жилетка и шапка с галуни. Те не удостоиха лодката с никакво внимание, въпреки че, докато продължаваха разходката си, с любопитство наблюдаваха нашия кораб. Едновременно с това около нашата лодка се събраха други конници и много пешеходци.

Моят втори лейтенант сигнализира, че от подветрената страна ще намеря добър залив. Той видял няколко знатни хора, които носели фино бельо, около шиите им били завити златни верижки и със знаци му дали да разбере, че в този залив ще можем да купим в изобилие овце, свине, птици и плодове.

Когато влязохме в залива, видяхме голям малайски град, до който се приближихме толкова, колкото ни позволяваше дълбочината на водата. Ние вдигнахме флага. Веднага над брега се появи холандският флаг и за поздрав бяха дадени три изстрела. Тъй като бях убеден, че холандците имат над острова някаква власт, аз възложих на господин Гоър да изкаже на щатхалтера почитанията ни и да му обясни кои сме и какво искаме. Когато слязъл на сушата, посрещнала го стража от двадесет малайци, въоръжени с пушки, които го завели в града. В града го съпроводили до раджата или краля, на когото той чрез един португалски преводач съобщил, че „Индевър“ е британски военен кораб, има на борда си болни и желае да купи пресни продукти. Раджата отговорил, че той с удоволствие би ни доставил всичко, но един договор, сключен с Холандско-Остиндийското дружество го задължавал да не търгува с нито един друг народ без негово съгласие. Той щял веднага да уведоми агента на дружеството, единствения бял на острова.