Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Лошият навик да се дъвче бетел

Мъжете и жените имат грозния и вреден навик да дъвчат бетел и арекови орехи. Те започват от ранна младост и от сутрин до вечер не се занимават, кажи-речи, с нищо друго. Към сместа се прибавя бяла вар, която се приготвя от корали и миди, понякога — тютюн. Тютюнът разваля дъха, бетелът и варта нападат зъбите и ги почернят. Аз видях двадесетгодишни мъже, зъбите на които бяха изядени до корените.

Ако не дъвчат бетел, жителите пушат. Тютюнът се сгъва и се пъха в една направена от палмово листо тясна тръба, дълга шест инча. Тъй като тези лули побират малко тютюн, въздействието се подсилва, като димът се вдишва в белите дробове; предимно жените имат този вреден навик.

Понастоящем остров Саву е разделен на пет района или кралства, към които спада и Себа, където се установихме. Раджата на Себа, изглежда, притежаваше голяма власт. Той бе на около тридесет и пет години и най-дебелият човек на целия остров. Правеше впечатление на хладен, неприятен човек, ръководен от своя министър. Именно на него бяхме лично задължени, тъй като в края на краищата той ни достави хранителни припаси. Той, изглежда, бе изключително честен, защото въпреки че бе любимец на княза, все пак всички го ценяха. Както ни казаха, князът урежда всички спорове без протакане и като последна инстанция, но след зряло размишление и с безпристрастна справедливост.

Господин Ланге ни разказа, че князете на острова отдавна мирно живеят един до друг. Народът бил по природа войнствен и храбро се отбранявал от своите врагове всеки път, когато срещу острова бивало предприемано нападение. Според неговите изказвания петте области са в състояние само за няколко дни да мобилизират седем хиляди и триста войници. Оръжията се състоят от пушки, метателни копия, пики, щитове и бойни брадви. Тъй като не присъствувах на нито едно военно сблъскване, не смея да твърдя, че господин Ланге с право хвали войнската смелост на населението. В сградата за събрания забелязах няколкостотин метателни копия и щита, с каквито, за да ни сплашат, бяха въоръжили определените да ни придружават хора. Обаче този арсенал, изглежда, съдържаше само остатъци от стари оръжия. Нямаше две еднакви метателни копия, пики липсваха съвсем и колкото и блестящи да изглеждаха пушките отвън, ръждата бе изяла дупки в цевта.

Войниците маршируваха недисциплинирано и кой както завърне. Всички се опитваха да ни продадат нещо. В патрондашите барутът и куршумите бяха оскъдни. До къщата за събрания стояха няколко каменни мортири и едно голямо оръдие. Каменните мортири бяха без лафети, а оръдието, разядено от ръжда, лежеше върху купчина камъни с дулото надолу.

Доколкото разбрахме от нашите наблюдения при този народ, между раджата и поземлените собственици няма междинна прослойка. В зависимост от размера на своите владения те биват почитани повече или по-малко. Долните класи се състоят от занаятчии, бедни надничари и роби. Робите са закрепостени за земята. Продават ги и ги предават заедно с имението, но поземленият собственик няма право да се разпорежда с живота им и даже не може да ги наказва без съгласието на раджата. Най-богатите имат около петстотин роби, най-бедните земевладелци едва половин дузина. Обикновената цена на един роб е една добре угоена свиня. Когато излиза някой знатен мъж, придружават го поне двама роби. Единият от тях носи зад него меча му, сребърната дръжка на който обикновено е украсена с големи снопчета конски косми, другият кесия с бетел, арекови орехи, вар и тютюн.

В тази свита се проявява цялото великолепие на знатния и даже раджата не притежава друго средство, за да се изтъкне.

Тези хора са много горди с дългата поредица прародители и уважението към древността на рода тук е още по-силно изразено, отколкото у нас. Къща, която е била обитавана от няколко поколения, се ползува с необикновена слава и малко неща се ценят така високо, както каменните седала, излъскани от дълго седене върху тях. Който купи или наследи такива камъни, ги поставя около къщата си и с охота ги използува.

Островитяните са явно много здрави и достигат до дълбока старост. Някои имаха белези от сипаница и господин Ланге сподели с нас, че тази болест, от която се страхували като от чума, често се появявала. Ако някой бъде нападнат от нея, роби го закарват на някое самотно място, разположено много далеч от всякакво човешко жилище. Снабдяват болния със средства за живот, които биха му стигнали за дълго време, и оставят на болестта да продължи своя ход.