Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (29) (Корабни дневници)

Изненада на плажа

Въпреки познатия си стремеж, жените, изглежда, не отдават такова голямо значение на облеклото си, както мъжете. В техните коси никога не се виждат пера или други украшения. Те имат същите дрехи, както и мъжете, а освен това пояс и престилка. Долно облекло те носят винаги, освен когато влизат във водата. Когато един ден спряхме на някакъв малък остров, изненадахме няколко жени, когато ловяха риба, едни се скриха зад скалите, други се потопиха до шия във водата и не се показаха, докато не си направиха пояси от водорасли. Но въпреки тази обвивка те бяха много засрамени.

И двата пола си пробиват ушите и уголемяват дупките дотолкова, че през тях може да се провре поне един пръст. Тези дупки са определени за украшения от плат, пера, птичи кости и от дребни парчета дърво. Пироните, които им дадохме, и всички други подходящи по размери предмети обикновено биваха пъхани в ушите. Няколко жени носеха обици от пух на албатрос, който бе бял като сняг, и образуваше вързоп, голям колкото юмрук. Тези обици могат да се нарекат необикновени, но те не бяха грозни.

Жилищата им правят впечатление със своята примитивност. Това са колиби, които рядко са по-дълги от осемнадесет фута и по-широки от осем фута. Те са съвсем ниски и средната греда, която подобно на фронтон стига от единия до другия край, се издига само на пет до шест фута над земята. Арматурата се състои от тънки летви, страните и покрива са от сухи треви или от сено и всичко това е лошо сглобено. Човек може да се промъкне през вратата на колибата само ако пълзи. Четириъгълно отверстие до вратата служи едновременно и за прозорец, и за комин; огнището е в средата в дупка, напълнена с камъни.

Новозеландците имат малко уреди и сечива. Изработват се предимно кошници за храна, тикви за водата и чукове за очукване на папратовите корени. Няколко груби сечива, техните дрехи, оръжията им и перата, които пъхат в косите си, бяха единственото им богатство. По-знатните, когато имат по-голямо семейство, строят няколко колиби и ги ограждат с плет от колове. В колибите си жителите донякъде са защитени срещу времето; когато са отишли за корени или за риба, спят на открито. Понякога издигат навес срещу вятъра, но най-често не правят и това и с жените и децата пропълзяват под храстите.

Тъй като нямат съд, в който може да се вари вода, те трябва или да пекат храната си, или да я задушават в земята. За тази цел напълват една дупка с няколко последователни реда камъни и дърва и запалват дървата. Щом те изгорят, оставят в дупката само камъните, покриват ги с листа, слагат отгоре яденето, посипват още един пласт листа и затрупват всичко това със земя, която махат след четири часа. Тогава яденето е готово и е много вкусно, както вече установихме на Таити, където се постъпва по същия начин.