Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (110) (Корабни дневници)

Топли извори и сулфатари

Близо до мястото, където забелязахме скачащите риби, недалеч от морето из скалите бликаха няколко горещи извора. При първото си посещение ние нямахме с нас термометър, но само от докосване установихме, че водата е много гореща. На другия ден Фаренхайтовият термометър, с който изследвахме един от изворите, показа 191 градуса, един друг имаше 202,5 градуса. (На Фаренхайтовата температурна ска̀ла точката на кипенето е 212 градуса.) Няколко охлюва, които хвърлихме вътре, след две-три минути бяха напълно сварени. На вкус водата бе стипчива. Едно парче сребро, което хвърлихме вътре, след половин час бе също така чисто и блестящо, както и в началото. При прилив тези извори се заливаха от морската вода, но това не оказваше никакво влияние върху тяхната температура. Напротив, изворът, който при прилив имаше +191 градуса, по време на отлив бе само +187 градуса.

Под предлог, че ще стреляме птици, можахме да проникнем малко по-дълбоко във вътрешността на страната. Туземците ни заведоха по местата, където имаше най-много пернат дивеч, и ни показаха птици, които ние сами често не бихме забелязали в гъстия листак. Но все пак за свободно движение не можеше и дума да става. Ако въпреки всички ръкомахания и викове на островитяните ние отивахме по-надалече, отколкото трябваше, веднага чувахме сигналните звуци на мидените свирки и в такъв случай винаги се връщахме.

Местностите, с които се запознахме при нашите къси разходки, бяха толкова красиви, че ние ги предпочетохме пред тези на Таити. В този щастлив остров във вътрешността на страната равнините граничат непосредствено с отвесни скални масиви. Тук от височините, където горите не закриваха погледа, се виждаше една много по-голяма равнина, меко извити хълмове и просторни долини и едва на заден план се издигаше висока планинска верига. Дървета, едното по-великолепно от другото, образуваха групи, над които се люшкаха внушителните корони на кокосовите палми. Около дърветата имаше цъфтящи лиани и увивни растения, те образуваха уханни венци, които стигаха до върховете. Банановите гори показваха златните си гроздове с плодове, а по хълмовете се редуваха гори и плодни градини.

Плодородието на почвата бе учудващо. Палми, които вятърът бе повалил, отново повдигаха върховете си и пускаха нови клонки. Растенията, които се срещат както на Таити, така и в други острови и страни, тук стават два пъти по-големи, цветовете им са много по-големи и миришат далеч по-силно. Това плодородие островът дължи на своя вулкан. Когато има изригване, до следващия дъжд всичко се покрива с черна пепел. Тази вулканична материя е най-добрият тор. На високата планина от лявата ни страна ние намерихме различни сулфатари (серни изпарения, които във вулканичните местности излизат от пукнатините или цепнатините). Земята бе толкова гореща, че на нея не можеше дълго да се стои, и щом се драснеше с пръчка, пушекът започваше да излиза още по-силно. При други сулфатари земята се състоеше отчасти от червена охра, отчасти от зеленикава глина. Междувременно вулканът стана по-неспокоен, отколкото го бяхме виждали досега, и при всяко от неговите изригвания от тези подземни серни дупки се издигаше пара на бели облаци. Следователно между двете места съществува връзка или пък вулканичните сътресения се разпространяват по косвен начин до сулфатарите. В една от тези дупки термометърът показа 170 градуса, в другата — 210 градуса. Когато копаехме земята, за да пъхнем вътре термометъра, туземците настоятелно ни молеха да се откажем от това, защото щели да излязат пламъци и да се получи нов асур (вулкан). Този ден за втори път забелязахме, че след порой, при влажно, мокро време вулканът е най-неспокоен. Той изхвърляше нависоко скални късове, като да бяха чакъл. По-нагоре на планината имаше още повече сулфатари и на различни места от скалните пукнатини излизаше дим.

Цялата планина бе покрита с гъста гора, като тук-таме имаше просеки. По просеките се срещаха насаждения с плодове, отчасти и с кокосови палми, орехите на които бяха много по-вкусни, отколкото тези на плажа. Как се облагородяват орехите чрез грижите, които човек полага за дървото, най-ясно се вижда на Ява, където местните жители са отгледали три различни вида от тази палма, всичките с най-превъзходни плодове.