Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (30) (Корабни дневници)

Водата е единственото питие

Никъде не забелязахме друга напитка, освен водата. Тъй като повечето болести се дължат на неумереност и на липса на движение, то не е за чудене, че тези племена са много здрави. Ние постоянно се запознавахме с много старци, мъже или жени, но никъде не видяхме и следа от болест. Срещнахме много старци, които вече нямаха нито зъби, нито коса и трябва да бяха много стари. Наистина техните мускули бяха позагубили силата си, но при тях не се проявяваше друга старческа слабост и те бяха бодри и жизнерадостни, както и младите хора. Друго доказателство за тяхното здраве: раните им бързо и лесно се затварят без лечебни треви или помощта на хирурзи. Когато са в траур, те правят в кожата си дълбоки нарези с остри мидени черупки, но от това здравето им не пострадва. В наше присъствие една жена, която бе загубила мъжа си, си нанесе толкова рани, че от цялото ѝ тяло заструи кръв. Близките ѝ не обърнаха на това никакво внимание.

Сръчността на новозеландците най-добре се вижда, когато строят канутата си. Определените за война лодки са дълги до седемдесет фута. Те са украсени със скулптури и с черни и бели птичи пера, които са закачени на въжета отпред и отзад. На предната част на рибарските лодки има една човешка глава, по-грозна, от която човек трудно би могъл да си представи. От тази уста виси дълъг език и две бели миди представляват очите. Със своите гребла те придават на канутата си учудваща скорост. С платна умеят да пътуват само откъм наветрената страна.

Техните сечива са брадви или секири и длета, които изпълняват ролята на нашите свредели. Тъй като не притежават никакви метали, те изготвят брадвите си от един твърд черен камък или от плочи зелен талк. Те ценяха брадвите си по-високо от всичките други неща и не ни отстъпиха нито една, каквото и да им предлагахме. Веднъж един новозеландец отказа да приеме в замяна на брадвата си една от нашите най-добри брадви и куп предмети за размяна. Със своите длета от яспис те извършват и най-тънките операции. Едно парченце стъкло, което подарихме на едного от тях, на другия ден лъщеше окачено на верижка на врата му. Дупката за верижката беше пробита с длето от яспис.

На нивите си те сеят само толкова, колкото е необходимо за собственото им изхранване. Някои от техните полета бяха така добре изравнени, както и нашите градини, всяко коренче бе зарито и малките купчинки земя бяха разположени в правилни линии. Сечивото, което те употребяват вместо лопата, е един дълъг, прав, заострен на единия край кол, с напречна пръчка, на която се поставя крака. С този кол те могат да окопаят цяло едно поле. Вероятно песъчливата почва е лека и оказва слабо противодействие.