Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (41) (Корабни дневници)

През лабиринт от коралови рифове

След като корабът ни бе най-сетне ремонтиран, времето ни задържа още няколко дни. Колкото и добре дошло да бе за нас малкото пристанище на Индевър бей, толкова по-неприятна ни бе мисълта, как ще го напуснем. От една от най-високите планини хвърлих общ поглед върху морето. Където и да погледнех, навсякъде виждах коралови рифове и пясъчни прагове. Между тесните извити канали свободна вода дебнеха опасности.

Следобедът на 4-ти август вдигнах платна и отплувах в североизточна посока. Попаднахме между прагове, които бяха още по-опасни, защото се състояха от коралови рифове. Пред нас прибоят образуваше една като че ли непрекъсната линия. При по-внимателно наблюдение се виждаха отвори. Нашата задача бе да открием водещите за там канали. Напредвахме много бавно, тъй като трябваше да изпратим лодките напред да сондират, а при силен вятър — да хвърляме котва.

Спрях на един остров. Прекарах там ден и половина, през които времето непрекъснато бе лошо, въпреки това по посока към морето открих един много дълъг риф, на който вълните се разбиваха със силен прибой. За мен това бе доказателство, че зад него морето е свободно и тъй като забелязах в рифа много пролуки, аз се обнадеждих.

На 13-ти отново вдигнахме платна и два часа по-късно бяхме точно при един от отворите на този риф. Главният боцман, когото бяхме изпратили, за да сондира, даде на кораба знак, че можем да го следваме. Не след дълго плувахме в открито море. Непосредствено от другата страна на прибоя ние със сто и петдесет фадена не достигнахме дъно и се намирахме всред високи, идващи от югоизток, вълни, което за нас бе сигурен признак, че в тази посока няма земя.

Едва сега ние се видяхме в открито море и дълбока вода след едно пътуване от триста и шестдесет часа, през които нито веднъж не изпуснахме лота от ръце, нещо, което досега вероятно не се е случвало на нито един кораб. Бяхме радостни и въпреки това високите вълни ни напомняха, че след аварията нашият кораб вече не заслужава голямо доверие. По-силните удари на вълните разширяваха не особено добре поправената пробойна, така че на час нахлуваше девет инча вода.

Земя не се виждаше, въпреки това на 15-ти аз отново поех курс към запад, защото иначе не можех да разреша въпроса, дали Нова Холандия (Австралия) е свързана с Нова Гвинея. Ако останех далеч от брега, много лесно можех да пропусна евентуален проток. Същия ден отново видях между нас и земята един риф, на който на юг не му се виждаше краят и, изглежда, свършваше на север. Когато дойдохме по-близо, този мним северен край се оказа обикновен отвор на рифа.