Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (19) (Корабни дневници)

Не беше Тера аустралис, а Нова Зеландия

През следващия ден напреднахме малко, тъй като настъпи безветрие. Когато започнахме да виждаме сушата по-ясно, тя започна да ни се струва все по-величествена и по-величествена. Четири-пет реда планини лежаха една зад друга, а зад тях се показа още една планинска верига, която изглеждаше извънредно голяма. Всички се надявахме, че сме открили Тера аустралис. Към пет часа (на 8-ми октомври) открихме входа на един залив, който, изглежда, водеше дълбоко във вътрешността, и веднага се упътихме към него. Видяхме също така от различни части на брега да се издига дим. На следващата сутрин се оказа, че планините са обрасли с гори и че по равнината растат големи дървета. В залива се движеха много канута, които, изглежда, не ни обръщаха внимание. По-късно видяхме много малки къщи, а пред една от тях бяха събрани много хора. На един малък полуостров ясно забелязахме висока и равномерна ограда от колове, която опасваше целия връх на планината. Нашите хора не можеха да проумеят какво може да означава тази ограда; едни предполагаха, че това е развъдник за елени, а други, че е ограда за говеда и овце.

Към четири и половина часа хвърлихме котва в северозападната част на залива, пред устието на малка река, и на около половин час път от брега. Вечерта отидох с господата Бенкс и Солъндър на брега с една пинаса и малката лодка. Спряхме на източния бряг на реката. На другия бряг имаше туземци, към които загребахме; пинасата остана зад нас в устието. Когато се доближихме до тези хора, те всички побягнаха. Все пак ние се изкачихме на брега и оставихме в лодката четирима юнги. Докато крачехме към няколкото хижи, четирима, въоръжени с копия, туземци, изтичаха към лодката, която те вероятно биха заграбили, ако хората в пинасата не бяха извикали на юнгите да се оставят на течението. Четиримата ги преследваха, без да се уплашат от двата куршума, изстреляни от пинасата, които прехвърчаха над главите им. Накрая ги обърна в бягство третият изстрел, който простря мъртъв единия от тях. При тези обстоятелства ние се върнахме обратно на кораба и още дълго чувахме как на брега се говори високо и оживено.

При настъпването на деня много туземци се бяха събрали на своето предишно място. Само трима или четирима носеха копия, останалите, които на пръв поглед изглеждаха невъоръжени, имаха един вид мечове от зелен талк (нефрит), дълги един фут и добре огладени. Изпратих на сушата три лодки с морски пехотинци и моряци, а лично аз бях придружен само от Тупиа и господата Бенкс и Солъндър. Туземците тръгнаха към нас със застрашителни ръкомахания и отговориха на словото на Тупиа, като размахаха оръжията си. След като извиках морските пехотинци и ги наредих в боен строй, тръгнах още един път към тях и накарах Тупиа пак да вземе думата. За щастие, те го разбраха. Смисълът на неговата реч беше, че ние искаме да имаме вода и хранителни припаси, за които ще им дадем желязо, ползата от което той им обясни. Те отговориха, че искат да общуват с нас, ако отидем при тях. В този случай те би трябвало да оставят оръжието си, нещо, на което не се съгласиха. Тупия сериозно ни предупреди, че тези хора не са наши приятели. Накрая един дойде при нас, мнозина го последваха и така скоро всички се събраха при нас. Нашите подаръци, стъклария и желязо, бяха посрещнати хладно. Трябвало да разменим с тях оръжията си, поискаха те, а когато им отказахме, посегнаха към нашите пушки. На един му се удаде да грабне ловджийския нож на господин Грийн. Той триумфално размаха своята плячка над главата си. За останалите това бе сигнал да станат непоносимо безсрамни. Тъй като прииждаха все повече воини, накарах господин Бенкс да стреля със сачми върху крадеца. Този изстрел не направи никакво впечатление и положението беше така опасно, че не остана друг изход, освен да се гръмне срещу човека с куршум. Той падна и ловджийският нож отново дойде в наши ръце.

Навярно щеше да се дойде до всеобщо нападение, но то бе отклонено чрез няколко изстрела със сачми в най-гъстата част на тълпата. Някои от нашите врагове бяха ранени, това ясно видяхме, когато те преплуваха реката.