Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Journals of captain James Cook, –1775 (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Документалистика
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
thefly (2017)

Издание:

Заглавие: Пътуванията на Джеймс Кук около света

Преводач: Стехан Хантов

Година на превод: 1969

Език, от който е преведено: немски

Издател: Държавно издателство — Варна

Град на издателя: Варна

Година на издаване: 1970

Печатница: ДПК „Странджата“, Варна

Излязла от печат: 25.I.1970 г.

Редактор: Петър Алипиев

Художествен редактор: Иван Кенаров

Технически редактор: Константин Пасков; Елена Върбанова

Художник: Иван Кьосев

Коректор: Паунка Камбурова; Светла Димитрова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/4908

История

  1. — Добавяне

Послание до Лондон

Измилов остана при нас до 21 октомври. Предадох му едно писмо до лордовете на адмиралтейството, към което прибавих една карта на местата в Америка, които бях посетил, и един преглед на моите открития. Той ме увери, че се представя възможност през следващата пролет да изпрати пакета ми до Камчатка или Охотск и че през следващата зима то ще бъде в Петербург. (След година и половина писмото пристигнало в Лондон.) Предаде ми едно послание до майор Бем, наместник на Камчатка, и едно друго до коменданта на Петропавловск. Той изглежда притежаваше таланти, които му даваха право да заеме по-високо положение. Бе много вещ в астрономията и приложната математика.

В деня на неговото заминаване ни посети друг руснак, Якоб Иванович Сопосников, който командуваше малка гемия. Беше много скромен. Както ни каза, през следващата пролет щял да отиде до Петропавловск и следователно това бе пратеникът, който трябваше да предаде писмото ни. Тъй като той изрази желанието да предаде на майор Бем някакъв подарък от мен, аз му дадох една малка зрителна тръба.

След като се запознахме с тези руснаци, посетихме селището им на този остров и бяхме приети много приятелски. Поселението се състоеше от една къща с два магазина и се обитаваше от руснаци, камчадали и туземци. Всички живеят в едно и също помещение, русите в горната част, камчадалите в средата, а туземците в долната част, която същевременно служи и за кухня. Храната се състои главно от морски животни, диви корени и горски плодове. Руснаците са майстори в готварското изкуство и знаят как да предадат приятен вкус и на най-простите ястия. Аз ядох при тях готвено китово месо и ми се стори много добро. От хайвер те приготовляват един вид пудинг, който се яде вместо хляб и никак не е лош. От време на време получават истински хляб или могат да сложат по малко брашно в ястията си. Питиетата им са вода и плодов сок. Алкохолът напълно липсва. Руснаци има на всички по-големи острови между Уналашка и Камчатка. Те се занимават предимно с търговия с кожи и особено много търсят бобри и морски видри, събират също така и по-малко ценни кожи, но те нямат за тях толкова голямо значение. От време на време ги сменят други търговци на кожи. Тези, които видяхме, бяха дошли от Охотск през 1776 г. и трябваше да се върнат там през 1781 г., така че пребиваването им щеше да трае пет години.

Туземците ми се сториха най-мирните и безобидни хора, които някога съм срещал. Честността им може да служи за пример на образованите хора в света. На всички острови те бяха запазили собствените си главатари и можеха необезпокоявано да се ползуват от собствеността и свободата, които им бяха оставили. Не знам, дали плащат на русите данък, но вярвам, че е така. Този народ е малък на ръст, но добре охранен и добре сложен, шията е малко нещо къса, кафявото лице е твърде пълно, очите са черни, косата гладка и дълга. Мъжете я оставят свободно да се развява на тила им, жените я завързват на възел.