Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (14) (Корабни дневници)

На съпружеската невярност се гледа със снизхождение

В другите страни гледат да държат младите невенчани хора, особено момичетата, в неведение относно особеностите на любовния живот. На Таити е обратното. При събирания се забавляват с тиморо-дее, един сладострастен танц, който се танцува от младите момичета. С думите, които се пеят към този танц, по най-открит начин се говори за подробностите. Щом едно младо момиче се омъжи, му забраняват да участвува в този танц. От това брачните нрави нищо не печелят. Брачната невярност на жената се наказва най-много с остри думи и леки удари.

На островите няма целомъдрие и срамежливост. (Тук трябва да спомена един недостоен за хората, противоречещ на законите на природата, обичай). Една по-значителна част от по-знатното население от двата пола се е обединило в особени общества (ареои), в които жените са общи на всички мъже. На потребността от смяна тук се отдават така безсрамно, че една любовна двойка, след като се събере, живее заедно най-много два или три дена. Ако една жена забременее, което впрочем рядко се случва, тя удушава детето си веднага след раждането. Нито един народ не може да бъде уличен в такъв страхотен обичай без убедителни доказателства. Аз ги притежавам от изказванията на различни таитянски членове на това общество; те не крият своето членство в него и даже се гордеят с това. Една майка открито призна, че вече е убила няколко свои деца.

В замяна на това обаче трябва да изтъкнем чистотата, която цари навсякъде. Всеки туземец, независимо дали живее близо или далеч от морето, или до някоя река, се къпе три пъти дневно. Сутрин след ставане, на обед и накрая вечер, преди да отиде да спи. При ядене те си измиват устата и ръцете почти след всяка хапка. По тяхното тяло и по дрехите им не може да се намери и следа от мръсотия.

Най-любимото им занимание е да изготвят и да боядисват дрехите си. Те употребяват три различни материи, които изготвят от кората на три дървета: от кората на черницата, от която се добива китайската хартия, на хлебното дърво и накрая на едно трето дърво, което прилича на дивата смокиня на Западноиндийските острови. Най-хубав и бял е платът от кората на черница. Той се носи от знатните и най-добре поема червената боя. Вторият вид, от кората на хлебното дърво, отстъпва на първия по яркост на тона и по мекота. Третият вид е груб, грапав и на цвят е като лоша попивателна хартия, но пред другите два има предимството, че не се разваля от водата.

Употребяват най-вече червена и жълта боя. Червената е много хубава, почти бих могъл да кажа, че е по-добра и по-изящна от нашата европейска. Кърмъзената ни боя най-много се доближава до нея и нашият художник за природонаучни обекти можеше само несъвършено да я наподоби, като смесваше цинобър и кармин. И жълтата е добра, но нашата е също така хубава. Черната и кафявата бои, добити на Таити, са посредствени.

Едно друго важно занимание е изготвянето на рогозки. Видях по-хубави и по-добри от тези, които имаме в Европа. Те служат при дъжд, докато грубите се използват вместо легла.