Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (96) (Корабни дневници)

Как възникват кораловите рифове

Възникването на тези острови е достоен за възхищение пример за действието на природата. Както е известно, коралът е черупката на едно съвсем малко червейче, което строи скали, които стигат до повърхността на морето и върху тях живеят много хора. Броят на тези коралови рифове е невероятно голям и ние далеч не всички ги знаем. Повечето от тях се срещат на изток от Дружествените острови. Квирос, Шоутен, Рогевайн, Уолис, Картрет и Бугенвил открили много острови от този вид и установили, че един отдалечен на двеста и петдесет морски мили от Таити е още ненаселен. Заслужава по-подробно разглеждане въпросът, защо те на изток се срещат по-често и образуват цял архипелаг, докато на запад от Дружествените острови са разположени поединично. Наистина там има една голяма група коралови острови, Островите на приятелството, но те съществено се различават от източните, преди всичко по по-ранния си произход, по-големите си размери и по това, че са по-богати на почва. На островите Джордж, върху една скала, която незначително се подава над водата, има слой груб бял пясък, който е смесен с корали и миди. А отгоре е разположен много тънък пласт плодородна земя. Изворите, които се срещат тук-там, дават точно толкова вода, отколкото имат нужда жителите.

При по-нататъшното си пътуване стигнахме до три други острова, един от които бе дълъг около осем морски мили и имаше голяма лагуна. Доколкото забелязах, откъм наветрената страна тези острови са най-плодородни и най-много се издигат над морето. Това е едно щастливо обстоятелство за мореплавателите, които иначе биха се разбивали о скалистите рифове, преди да забележат опасността. Когато Ниските острови бяха зад нас, ние за голяма радост на всички се отправихме към Таити. Надявах се да намеря там богат запас от пресни продукти, който да осигури щастлив край на цялото пътуване. Нашите астрономи искаха да направят наблюдения, по които да регулират единствения годен хронометър, който ни бе останал, нашите естественици се надяваха на по-богати трофеи, отколкото бе дал първият ни престой, който бе съвпаднал със зимните месеци. Най-много се зарадва нашият приятел Хедиди. Той знаеше за Таити от описанията на своите роднини, обаче сам никога не бе го виждал. Общуването му с нас, далечните острови, които познаваше, и украшенията и дреболиите, които той през време на пътя бе събирал много грижливо, щяха да предизвикат всеобщо удивление. А оръжието, което му бяхме поверили, щеше да му спечели възхищението на всички негови съплеменници.

Тази нощ никой не напусна палубата, докато се съмна, и всички гледаха към Таити, който съзряхме едва на сутринта.

Ние разпознахме всички местности, край които плувахме, включително и залива Матаваи, където хвърлихме котва на 22 април 1774 г. към осем часа сутринта.