Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (141) (Корабни дневници)

Омай отпразнува връщането си на Таити

На 17 юли 1771 г. отплувахме при прохладен вятър, който скоро след това се обърна на изток, така че през нощта трябваше да лавираме. Сутринта на 8 август се показа земя и едва се бяхме приближили, когато от този непознат бряг се отделиха две канута и загребаха към нас. Екипажът спря на разстояние един револверен изстрел и започна да преговаря с Омай. На всичките ни покани да дойдат на борда те сочеха с греблата към сушата. Хората в канутата бяха силни и яки, и чертите на лицата им природно свирепи. Те имаха медночервена кожа и черни гладки коси, част от които свободно падаха по рамената, а другите бяха вързани на възел горе на главата. След като отплувахме по-нататък, без да посетим брега, всички гребци станаха и с извънредно силен глас казаха няколко думи. Не мога да кажа дали бяха приятелски или неприятелски. Островът се казва Тубуаи. Около брега се простира риф с многобройни отвори.

На 12 август при настъпването на утрото съгледахме остров Маитеа, скоро след това се появи и Таити. Влязох в залива на Охайтепеха, така че и на югоизточния бряг да попълня запасите си от пресни храни.

Туземците, които загребаха към нас, не обърнаха на Омай никакво внимание, защото спадаха към долните слоеве на обществото. Накрая дойде един главатар, когото познавах от по-рано, Ути, шурей на Омай, той случайно се намираше в тази част на острова и доведе още няколко приятели на нашия спътник. В тяхната среща нямаше нищо затрогващо или сърдечно. Напротив, всички бяха напълно равнодушни, докато Омай заведе шурея си в кабината, отвори шкафа, в който бяха червените му пера, и му подари няколко от тях. Щом другите островитяни, които бяха на палубата, чуха за тази щедрост, те веднага промениха държанието си. Ути, който едва бе продумал с Амаи, го помоли да стане негов тайо (приятел) и да си размени с него името. Омай прие тази чест и прояви своята признателност чрез червени пера, за които получи една свиня.

Това бе първата среща на Омай с неговите сънародници и роднини. Признавам, че бях подготвен за нещо подобно, но поне бях очаквал, че богатствата, с които английското гостоприемство бе надарило Омай, ще го превърне във важна личност, уважавана от най-видните главатари на различните Острови на приятелството. Ако се държеше малко по-умно, би станало именно това, но той бе далеч от такова нещо.

Приятелите на Омай разпространиха новината, че имаме червени пера и тя на тълпи докара жителите. Всички носеха свине и плодове. За малкото пера, които дава една птица, ние получихме една млада свиня от четиридесет до петдесет фунта. Тъй като почти всички хора на кораба имаха от тази скъпоценна стока, до вечерта цените спаднаха с цели сто процента. Въпреки това разменната търговия продължи да бъде много изгодна за нас и червените пера се затвърдиха като по-ценни от всички останали стоки.

Този ден на борда дойде сестрата на Омай и за своя радост аз видях, че братът и сестрата бяха много щастливи, че пак се срещат. След тази нежна сцена аз заедно с Омай слязох на суша, за да посетя един мъж, когото си представях като най-странно същество, тъй като го назоваваха бог на Борабора. Той бе много стар и сакат с двата крака, така че трябваше да го пренасят от място на място. След всичко, което бях чувал, аз очаквах, че народът ще се отнася към него с религиозно страхопочитание. Но в това отношение не видях нищо друго, освен че бяха заболи в земята пред него няколко бананови клончета. Омай тъкмо му подаваше китка червени пера, закрепени на върха на малка пръчка, когато забеляза една стара жена, сестрата на неговата майка. Тя се хвърли в краката му и проля радостни сълзи.