Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (159) (Корабни дневници)

Суров прием край американския западен бряг

След едно пътуване без особени произшествия на седми март стигнахме западния американски бряг. През друго време на годината брегът може би е приятен, но сега бе покрит със сняг и изглеждаше съвсем пустинен. Едновременно с това тази страна ни готвеше негостоприемно посрещане. Почти непрекъснато времето бе бурно, често вятърът духаше право срещу нас и това време, заедно с предпазливостта, която е необходима в едно малко познато море, много уморяваше нашите хора.

Дълго не можехме да намерим такова пристанище, каквото ни бе необходимо, за да подготвим корабите за пътуване в арктическите морета. Накрая на 49 градуса и 33 минути северна ширина стигнах до един залив, който напълно отговаряше на целта. Две отвесни скали, лежащи една срещу друга, образуват входа. Зад тях заливът значително се разширява, като от него се отделят ръкави, дълбочината на които не премерихме. В началото исках да нарека този залив на името на крал Джордж, но чух, че вече си има име и се нарича залив Нутка. Тук се намират различни сигурни рейдове и аз избрах най-удобния.

Нашият рейд имаше редица предимства. И особено това, че в околността живееха мирни жители. Това обстоятелство за мен бе много съществено, още повече че на сушата трябваше да бъдат извършени редица неща, да се насекат дърва и да се издигне мачта.

Още от първия ден ни обградиха много канута, а на следния се бяха насъбрали вероятно стотина. Нашите гости не се представиха по особен начин. Те кръжаха около „Резолюшън“ и „Дисковъри“, а през това време някой главатар или знатен стоеше прав в лодката и непрекъснато говореше, като държеше в ръка копие или някакво друго оръжие. Понякога ораторът бе закрил лицето си с маска, която представляваше човешко лице или животинска глава и размахваше един вид кречетало, подобно на това, което имат нашите деца. Те често пееха и песни, които не звучаха зле и при които пригласяше екипажът на цялото кану.

По време на тези посещения нямаше от какво друго да се пазим, освен от кражбите им. Те крадяха с ловкост, каквато не бяхме виждали досега при нито един народ и това бе причината поради която с такава готовност посещаваха корабите ни. Щом даже за миг отслабехме бдителността си и те отмъкваха парче желязо от такелажа или отнякъде другаде. Малко помагаше това, че поставяхме в лодките си стражи. Посетителите работеха така задружно, че един забавляваше часовоя, докато другият крадеше. Ако на самото място забелязвахме какво е станало, без труд откривахме крадеца, защото те винаги бяха готови да се обвиняват взаимно. Впрочем виновният винаги даваше плячката си неохотно и често трябваше да прилагаме сила.

Стоките, които ни носеха, бяха кожи от различни животни — вълци, мечки, лисици, елени, зайци, порове, белки и най-вече морски видри. Тези кожи ни ги предлагаха не само в суров вид, но и преработени в дрехи. Освен това получавахме и палта, направени вероятно от дървесна кора или от подобна на коноп трева, лъкове и стрели, риболовни куки и различни видове инструменти, фигури и чудовища, един вид плат от коси или груба вълна, чували с червена охра, парчета дърво с резба, различни дребни накити от мед или желязо във формата на подкова, които те имат обичай да поставят в носовете си, и железни длета с дръжки. Металните предмети ни доказваха, че при тях идват мореплаватели на някоя образована нация или търгуват с племена от вътрешността, които са във връзка с европейците. Че тези мореплаватели са испанци, заключихме по-късно от един разменен артикул, който е много чудно да се срещне при такъв един народ. Донесоха ни две сребърни лъжици и по своеобразната им форма разбрахме, че са испанско производство. Един от индианците носеше една такава лъжица, вързана като украшение около врата си.

Предложиха ни и други търговски артикули, които предизвикваха ужас: човешки черепи и кости, на някои от които още имаше месо. За съжаление обясненията на посетителите ни накараха да предположим, че тук също господствува отвратителният обичай човекоядство, който бяхме срещнали в Нова Зеландия и на някои по-малки острови.

Срещу свои стоки туземците вземаха ножове, парчета желязо или калай, пирони, огледала, копчета или метал от какъвто и да е вид. Към нашите мъниста те не проявиха абсолютно никакъв интерес, а от платовете ни се отказаха.