Джеймс Кук
Пътуванията на Джеймс Кук около света (34) (Корабни дневници)

Никакъв контакт с населението

Нашите усилия да влезем във връзка с туземците се провалиха. Тъй като този народ бе така смел при нашето първо появяване, можехме да си обясним сегашния му страх само с това, че се бе запознал с нашите оръжия. Сачмите, които бяхме изстреляли срещу двамата туземци, не може да им бяха сторили кой знае какво, обаче от своите скривалища другите са ни видели да стреляме по птиците и затова много точно знаеха действието на нашите оръжия. Тупиа, който бе станал добър стрелец, често се отдалечаваше от нас, за да стреля птици. Един път той сам срещнал деветима туземци, които избягали веднага, щом забелязали, че той ги е видял.

За да опитам още веднъж да вляза във връзка с населението, аз навлязох малко по-навътре в страната. Там земята бе по-богата и се състоеше не от пясък, а от дебел пласт от един вид черна почва, която ми се стори съвсем подходяща за отглеждане на жито. Имаше едно дърво, плодът на което по цвят и форма приличаше на череша, а вкусът му бе възкисел и приятен. Между горите имаше чудно хубави поляни, но намерихме и скалисти места. Скалите се състоят от пясъчник и от тях може да се получи добър строителен материал. Когато се връщахме на кораба, видяхме на брега огън и тръгнахме към него. Както обикновено при нашето приближаване туземците избягаха. Горяха шест огъня, близо до брега имаше шест канута и тук-там бяха разпръснати миди. От това заключихме, че във всяка лодка е имало по един мъж и че всеки сам си бе запалил огън, за да пече миди. Тъй като тук господата Бенкс и Солъндър намериха много непознати растения, нарекох залива Ботъни бей.

На 6-ти май 1770 година излязохме от Ботъни бей. Ние пътувахме край брега на север ту с добър, ту с неблагоприятен вятър, който ни принуждаваше да лавираме. Колкото по на север отивахме, толкова по-високо се издигаше брегът, който тук стана скалист. Един от първите заливи, на който попаднахме и който предлага добро пристанище, аз нарекох Порт Джексън (Днес пристанището Сидней).

След 16-ти започнаха да се появяват отделни морски птици, които ние определихме като морски патици и каквито досега не бяхме срещали. През една от следващите нощи край нас прелетя малко ято, а на следния ден преди и след изгрев-слънце тези полети продължиха непрекъснато час и половина. Всичките патици идваха от север-северозапад и летяха на юг-югоизток; нито една не тръгна в друга посока. От това извадихме заключение, че на юг, в един дълбок залив, който виждахме, има някоя река или сладководна лагуна. Вероятно през деня патките тук си търсеха храна, а можеше да се предполага, че на север има няколко острова, на които те прекарваха нощта. (Кук наблюдава извънредно зорко и вади ясни заключения. При много случаи той изглежда се опира на разговори с участвуващите в експедицията учени. Във всеки случай можем само да се чудим, в колко различни области той е притежавал значителни знания по това, което било известно на времето.)

Хвърляме котва в един голям, отворен залив. Върху плитчините и пясъчните прагове открихме различни толкова големи птици, каквито досега не бяхме срещали на този бряг. Те бяха толкова страхливи, че не ни оставяха да се доближим до тях на разстояние пушечен изстрел. По-късно застреляхме една дропла, голяма колкото пуяк, която тежеше седемнадесет фунта и половина. Бяхме единодушни в това, че това бе най-добрата птица, която сме застрелвали след нашето заминаване от Англия. В морето имаше много риба, но за съжаление нашият гъргър се скъса още първия път, когато го хвърлихме. Върху тинестите плитчини и под корените на дърветата имаше огромни количества стриди и много малки бисерни миди.